Приемането на Ислям заличава предишните грехове

Вижте сега,на мен ми е ясно,че няма да променя мисленето ви. На мен ми е ясно,че каквото и да напиша вие няма да спрете да си бълвате Аллах това,Аллах онова. Аз просто написах въпросите,които напират в мен,като как е възможно мислещи хора да се вързват на подобни детски приказки.
От къде съм знаел че хриситиянстово краде от египетската религия. Ми не си записвам,кое от къде съм прочел,видял и научил. Но съвпаденията между египтската религия и историята за разждането на Иисус са потресаващо много и потресаващо точни. Поинтересувайте се и сами вижте. Астрологията ли... За да цитирамс точност трябва да проверя,но раждането на Иисус със съпровождащите го 3-ма влъхви става точно когато 3 звезди от съзвездието Сириус застават в една линия със слънцето. А слънце е наричан кой?-Иисус. Краят на света през 2012 година за която говори Иисус е всъщност краят на ерата на рибата. Много са нещата свързани с астрологията,не помня точности.
Един от боговете Египетски..мисля ,че Хорос беше има същата съдба като тази на Иисус. И той е така заченат и той 40 дни след смъртта си се възнася,и при неговото раждане пак 3 звезди.... и мнооого много други съвпадения. Става дума за десетки страници аналогични и в едната и в другата религия,дори и 10-те заповеди. В египетската са-Не крада,в християнството-не кради,в египетската няма да убивам,в християнствот-нв убивай и т.н. и т.н. Всички смятат египетската религия за обикновен мит,а щом християнството откровено си е преписвали с леки промени от там,тогава какво е то? Щом християнството е мит,а исляма произлиза от него,тогава какъв е изводът и за него?
Да не коментирам смешните писания за правенето на човек от кал...

Можел бил след 10 годин,когато вече мислел нормално,да живее сред нормалните хора. ОК,но как си е платил,с какво е изкупил грозната си вина за причиненото пък било то и преди 10 години. Ако на теб ти убият детето и след 10 годи хванат престъпника,ти сигурно ще помолиш сдиите да не го закачат?!
За "магическата дума в исляма".. Естествено,че няма,аз използвах тази дума образно,изобщо не съм имал предвид,че казваш въпросната дума и си орпстен.Хващате се за дреболии.

Някъде прочетох за книгата на Аллах. Баш неговата ще да е,написана лично от неговите пръстета. И коранът и библията са писани от хората и за хората.
Кой,защо,как с каква цел,блъскайте си главите сами!

И сега така ни оставяш да си блъскаме главите сами?!

Виж - онова за астрологията точно така го бях написала, че не искам да коментирам - т.е. и без друго астрологията е забранена и няма изобщо начин, освен ако някой не знае и не си изсмуче от пръстите, да свърже 1 с 2 и т.н.

Ако търсищ общ корен на две неща - същата работа, винаги ще намериш, ако търсиш. Ами то е 1 Земя, винаги можеш да откриеш нещо, което е едно и също. Има много хора, които казват, че исляма е заимстван от християнството и оттам, пък от юдаизма. подобни приказки показват, че просто човек не знае, че и трите религии са монотеистични и няма как да нямат общо.

Разбирам, че си атеист, но това не означава да не трябва да си мериш думите, които използуваш. Не е задължително да кажеш на някого "глупак", за да прозвучи нещо обидно.

Книга на Аллах се нарича не защото Той я е написал на хартия. Не ти ли звучи или изглежда много лесно, ако се замислиш?????????????????

18:29. И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!
18:30. Които вярват и вършат праведни дела - Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.
----------
73:19. Това е напомняне. Който желае, поема пътя към своя Господ
----------
17:105. С истината го низпослахме [Корана], с истината бе низпослан. И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] само като благовестител и предупредител.
----------
88:21. И напомняй! Ти си само, за да напомняш.
88:22. Не си над тях властващ,

селям алейкум сестра Иршад.крайно време е да дадеш бан на този човек атеист а с удоволствие ще свидетелстваме всички на къямет против него защото няма да има оправдание за него освен, това меляикетата са записали всичко тъй че господине бедна ти е фантазията какво те чака освен ако АЛЛАХ не пожелае дрwго Той знае най добре.ВИЖ ТОВА http://news.ibox.bg/news/id_1532029579

Уаалейкум ассалам

Помслила съм подобно нещо, но засега ще се въздържа иншаАллах. Докато човек не обижда религията и Аллах, няма да направя нищо, за да го отстраня, разбира се.
Всеки има право на мнение, както и на въпроси, форума не е само за мюсюлмани, могат да се обсъждат и неща, различни от религията ни.
Изпитания има много и точно в тази връзка призовавам всички към спазване на добрия тон, както е повелено в Корана. Не бива да се показва - в никакъв случай - възптание и обноски различни от повелените в Исляма - не зависимо за какво става дума.
Все пак не забравяйте, че търпението е едно от главните неща, които се искат от нас - не случайно тази дума в спомената около 100-на пъти в Корана :-)
Аллах да помага на всички ни!

Yuksel Remzi написа:селям алейкум сестра Иршад.крайно време е да дадеш бан на този човек атеист а с удоволствие ще свидетелстваме всички на къямет против него защото няма да има оправдание за него освен, това меляикетата са записали всичко тъй че господине бедна ти е фантазията какво те чака освен ако АЛЛАХ не пожелае дрwго Той знае най добре.ВИЖ ТОВА http://news.ibox.bg/news/id_1532029579

МашаАллах,това е толко похвална постъпка,постъпка на истински мюсюлманин!Аллах да е доволен от него!

neka vidi ATEISTA KAKVO E DA SI MUSULMANIN NE SAMO DA NI PLUE I DA VIKA 4E SME SLEPI I ZABLUDENI

Юксел, атеиста трябва да види, че мюсюлманите за цивилизовани и знаещи, търпеливи хора, които не се поддават на предизвикателството на някой, който не е знаещ.
Не можеш да се впечатляваш от думите на някой, който не познава религията ти, че си еди-какъв си.

Rotting Allah написа:
Можел бил след 10 годин,когато вече мислел нормално,да живее сред нормалните хора. ОК,но как си е платил,с какво е изкупил грозната си вина за причиненото пък било то и преди 10 години. Ако на теб ти убият детето и след 10 годи хванат престъпника,ти сигурно ще помолиш сдиите да не го закачат?!
За "магическата дума в исляма".. Естествено,че няма,аз използвах тази дума образно,изобщо не съм имал предвид,че казваш въпросната дума и си орпстен.Хващате се за дреболии.

Естествено че няма да ми е приятно някой да убие детето ми и да остане ненаказан, но...какво от това, къде сме обсъждали с теб наказателната система в исляма? Някой да твърди, че веднъж станеш ли мюсюлманиин престъпленията ти не се наказват? Както ти се обясни по-горе наказанията в исляма са даже доста по-строги отколкото при други правни системи, но ти явно смесваш нещата, грехове и престъпления не е едно и също нещо...Това, което се опрощва при приемането на исляма са греховете допуснати в доислямския период на човека, и това не означава, че ако след това въпросният човек прави грехове, или престъпления те ще останат безнаказани. Ти просто смесваш нещата, а това за произзхода на християнството, не си спомняш къде си го срещал, аз мога да ти припомня, всичко е взето от Цайтгайст филма...Действително интригуващ филм, поставя интересни гледни точки, но не е задължително да е сто процента обективен...теории за възникването на религиите много...

Относно промяната на мисленето, и ние знаем, че нито ти ще промениш нашето, нито вероятно ние твоето, още повече от няколко объркани постинга, но...поне можем да започнем да се разбираме по-добре, и това все пак е нещо...

Milena-Irshad написа:Юксел, атеиста трябва да види, че мюсюлманите за цивилизовани и знаещи, търпеливи хора, които не се поддават на предизвикателството на някой, който не е знаещ.
Не можеш да се впечатляваш от думите на някой, който не познава религията ти, че си еди-какъв си.

dobresetra tou e super aferim za dumite da prodaljavada ni vika 4e sme slepi i naivni i nied mu pleskame

Yuksel Remzi написа:

Milena-Irshad написа:Юксел, атеиста трябва да види, че мюсюлманите за цивилизовани и знаещи, търпеливи хора, които не се поддават на предизвикателството на някой, който не е знаещ.
Не можеш да се впечатляваш от думите на някой, който не познава религията ти, че си еди-какъв си.

dobresetra tou e super aferim za dumite da prodaljavada ni vika 4e sme slepi i naivni i nied mu pleskame

toi otri4a vsi4ko i ni vika 4e sme zabludeni k1k1v e togava sled kato otri4a korani-kerim i sunneta i da ni obesnyava 4e islayama proizliza ot hristiyanstvoto a? toya 4ovek nito se kara nito se vodikolko primeri mu dadohme kolko ayeti i to mn lubezno no toi prod1ljava ama shto trebva poneje sam ni6 nyama da vzimam u4astie vijdam 4e ne ti se nravya mn

Ассаламу алейкум
Форума е обществен, не е МОЯ личен форум. Имам си блогове...Ако съм сгрешила нещо нека ми се каже - има лични съобщения, ако ли не - Аллах ще ме съди.
Всеки пише, когато пожелае и ако пожелае. Това не е пазар. Дали ми се нрави някой или не, аз си знам. Няма да купувам никого, за да показвам, че ми харесва или не. Като мюсюлмани, обичам всички. А приятелите всеки сам си избира.

Форума не е само за ислям - не знам колко пъти трябва да го повтарям. НО е задължителен за мюсюлманите ислямския начин на поведение.

Ако някой - а това е мнозинство сред мюсюлманите и сред немюсюлманите - не познава исляма, трябва да му се подаде ръка, да се говори с него, а не да се обижда и да бъде гонен. Дали отрича нещо, това е съвсем нормално. Ти като че ли не знаеш, че много хора отричат исляма. Но поради неислямско поведени и постъпки, отричани от исляма, но с етикет "Ислям", в момента положението на исляма и представянето му пред света е такова = отрицателно, в черни цветове.
За това всички трябва да се замислят - ти, Юксел, също.

Milena-Irshad написа:Ассаламу алейкум
Форума е обществен, не е МОЯ личен форум. Имам си блогове...Ако съм сгрешила нещо нека ми се каже - има лични съобщения, ако ли не - Аллах ще ме съди.
Всеки пише, когато пожелае и ако пожелае. Това не е пазар. Дали ми се нрави някой или не, аз си знам. Няма да купувам никого, за да показвам, че ми харесва или не. Като мюсюлмани, обичам всички. А приятелите всеки сам си избира.

Форума не е само за ислям - не знам колко пъти трябва да го повтарям. НО е задължителен за мюсюлманите ислямския начин на поведение.

Ако някой - а това е мнозинство сред мюсюлманите и сред немюсюлманите - не познава исляма, трябва да му се подаде ръка, да се говори с него, а не да се обижда и да бъде гонен. Дали отрича нещо, това е съвсем нормално. Ти като че ли не знаеш, че много хора отричат исляма. Но поради неислямско поведени и постъпки, отричани от исляма, но с етикет "Ислям", в момента положението на исляма и представянето му пред света е такова = отрицателно, в черни цветове.
За това всички трябва да се замислят - ти, Юксел, също.

mmm bravo

Milena-Irshad написа:Ассаламу алейкум
Форума е обществен, не е МОЯ личен форум. Имам си блогове...Ако съм сгрешила нещо нека ми се каже - има лични съобщения, ако ли не - Аллах ще ме съди.
Всеки пише, когато пожелае и ако пожелае. Това не е пазар. Дали ми се нрави някой или не, аз си знам. Няма да купувам никого, за да показвам, че ми харесва или не. Като мюсюлмани, обичам всички. А приятелите всеки сам си избира.

Форума не е само за ислям - не знам колко пъти трябва да го повтарям. НО е задължителен за мюсюлманите ислямския начин на поведение.

Ако някой - а това е мнозинство сред мюсюлманите и сред немюсюлманите - не познава исляма, трябва да му се подаде ръка, да се говори с него, а не да се обижда и да бъде гонен. Дали отрича нещо, това е съвсем нормално. Ти като че ли не знаеш, че много хора отричат исляма. Но поради неислямско поведени и постъпки, отричани от исляма, но с етикет "Ислям", в момента положението на исляма и представянето му пред света е такова = отрицателно, в черни цветове.
За това всички трябва да се замислят - ти, Юксел, също.

Почти не мога да повярвам!
Ако всички вярващи в религията в която ти вярваш бяха,като теб,омразата,страданията и смъртта за която говорех,че поражда вярата вероятно нямаше да я има.
Трудно ми е да повярвам дори,че жена може да каже на мъж мусюлманин,че не познава добре исляма и той да се примири,макар и с нежелание!
Евала! За съжаление в огромните случаи не се случва това.
Затова е и впечатлението,че ислямът е най-агресивната религия в момента. Най-нетърпяща невярващите,а още повече изповядващите друга религия...то май не важи само и за в момента,но както и да е.

Ако си вярваш в каквото и да е,без да тикаш насила или от прекомерно желание в очите на другите вярата си,и още повече без да им причиняваш злина,гаранцията,че към теб няма да има неприязън или хули я има.
Не знам доколко е вярно и това,че в корана пишело,че на всеки 5 години мусюлманина трябва да води джихат против иноверците,но ако е вярно тогава религията ви,колкото и смирени да се опитвате да бъдете е и си остава агресивна. Но май в това твърдение нещата са преиначени или трябва да се тълкуват по друг начин. Но пък когато има възможност за подобни тълкувания,ще има и такива с бомби под блузите,ще има войни между хриситияни и мусюлмани и т.н.

Колкото до въпросният филм "Zeitgeist",да от него са примерите които дадох. Но я отречете,че фактите изнесени в него не са верни!
Кое е лужа,че бог Хор е заченат непорочно,че се ражда на 25-ти декември,че е разпнат на кръст и след 3 дни се възнася,или,че слънцето се движи през 12-те зодиакални съзвездия,че в момента е ерата на рибата,че Иисус не е наричан слънце,алфата и омегата,божи агнец,точно както е наричан и бог Хор. Че в момента според астрологията сме в ерата на рибата,че 2050 година следва ерата на водолея,че Иисус попитан до кога ще е с тях от учениците си отговаря до края на ерата(което е погрешно тълкувано,като край на света,а всъщност значи че тогава слунцето преминава в дома на водолея) и че ще го намерят в дома на един човек носещ вода. Че митът за бог Хор е от 3000 г. пр.н.е. а Християството колко хиляди години след него възниква. Кое от всички тези неща не е истина?
Както и да е,това не е от огромно значение. Просто не таете злоба или омраза към невярващите във вашата вяра и не се сърдете,когато някой не мисли като вас,не налитайте на мъст и малко ще са хората обиждащи религията ви,малко ще са и тези,които мислят,че тя вреди на някого с нещо.До тогава обаче ще бъдете и мразени и обиждани,до тогава и ще има и загинали хора,заради религиите,до тогава и хора като мен ще ви казват,че религията ви носи страдания и смърт.

RA, моя отговор в момента ще бъде само за Корана. Препоръчвам ти, тъй като е ясно, че мислиш съ собствената си глава, за разлика от много хора, сам да прочетеш Корана, а не да слушаш или четеш нечии коментари.
НЯМА такова нещо за джихад на 5 години. За джихад е писано много - дори най-хубавото и ясно е написано от преводача на Корана - професор Цветан Теофанов, в предговора към последната печатна версия на български. (Да поясня -версия, защото само арабския оригинал е Коран, другото са преводи на Корана, като в работата участват много хора - за да може превода максимално по съдържание да се доближава до оригинала, но самото звучене на Корана е специфично, има дори музикална стъпка, и никога не може да се предаде от превод). Професора много точно и разбираемо е дал дефиницията и е рагледал джихада.
Мисля, че някъде из Интернет има и електронна версия на този предговор, който наистина би трябвало да ти хареса.
Ако някой от пишещите тук знае, нека даде линк на RA.
Освен това в Корана, който ти отричаш без да си го чел - това е проблема спорд мен:
- първо забранява насилственото приемане на религията
- второ забранява да водиш борба с някой, който не воюва с теб
- забранява се да се бяга по време на битка
- има една ая (строфа), която хора немюсюлмани постоянно цитират, дори да не са чели друго от Корана, да се бият невярващите, където бъдат намерение (пиша свободен текст). Тази строфа се навира в очите на всички, само че не се знае, че тя е писана не като принципна заповед, а по повод на конкретна битка, състояла се по времето на Пророк Мухаммад с.а.с. За тази битка става дума, когато мюсюлмани са се били срещу немюсюлмани.

Аз не обичам да пиша дълги постинги. Със сигурност иншаАллах ще има други, които да ти отговарят.
Много те моля обаче, да задаваш конкретни въпроси.
Апропо, бидейки немюсюлманин, ти гледаш на религията ни отстрани и виждаш понякога неща, които ние не можем да видим.
Положението ни е такова, каквото го описваш.
Но мисля, че това е друга тема, която можем да отворим на друг място във форума, не да изместваме топика на тази. Има много какво да се дискутира по нея.

Ето част от предговора на превода на Свещения Коран,който засяга темата за джихада.
А това е линка за целия предговор-http://www.islamforbulgaria.com/koran/uvod.html

Свещената борба джихад

Терминът джихад е отглаголно съществително на глагола джāхада с основно значение напрягам се, полагам усилие, воювам. Доколкото той засяга важно религиозно предписание, различните ислямски юридико-богословски школи се стремят да му дадат възможно най-детайлната и аргументирана дефиниция. Техните определения най-общо се свеждат до следното:

1) при ханифитите – полагане на изключителни усилия по пътя на Аллах в защита на истината чрез жертване на живота и имота, което е предписано с цел вярата в Аллах да стане по-могъща и да се отблъсне злото от Божите раби;

2) при маликитите – сражаване с неверниците, за да се извиси Словото на религията, когато те настъпят за сражение или нахлуят на ислямска територия с намерение да породят смут;

3) при шафиитите – воюване по пътя на Аллах, за да победи Ислямът, както и борба с душата и сатаната;

4) при ханбалитите – сражаване с езичниците (съдружаващите с Аллах, мушрики), ако те нападнат. От категорията на онези, срещу които се води джихад, се изключват мюсюлманите, извършили тежки грехове – прелюбодеяние, разбойничество и т.н. Един от най-видните средновековни теоретици на ханбалитската школа Ибн ад-Кайим ал-Джаузия посочва, че всеки мюсюлманин е длъжен да води джихат чрез сърцето, езика, имота и ръката си.

С други думи, някои богослови поставят знак за равенство между джихад и сражаването с оръжие в ръка, а други смятат, че терминът включва и воюване срещу душата (да се изучават, прилагат и преподават принципите на религията), сатаната (да се преодоляват съмненията и страстите, разкрасявани от него) и разпътството (премахвано с ръка, имот, език или сърце, като воюването чрез сърцето, по думите на Пророка, صلى الله عليه وسلم, е най-слабата вяра).

Ислямските теоретици говорят за малък и голям джихад въз основа на думи, които Пророка, صلى الله عليه وسلم, изрекъл пред сподвижниците си при идването им от сражение: „Завърнахте се от най-малкия джихад към най-големия.“ „Най-големия“ се тълкува като борба срещу сърцето, срещу душата или като „борба на Божия раб със страстите му.“ Степенуването на вярата проличава в съобщението за въздаянието, очакващо участниците в джихад – за тях в Рая са подготвени сто степени, всяка от които е отдалечена от другата, колкото е разстоянието между земята и небето. Освен това сражаващите се по пътя на Аллах попадат в една от осемте групи, които имат право да ползват милостинята закат, така че за тях се предвижда и материална награда в земния живот. Загиналите в битка са мъченици за вярата (шахид, шухада), но към тази категория се считат и жертвите на чумна епидемия, родилките, починали при раждане и удавниците. В допълнение, грижата за възрастни родители също се смята за джихад и се оценява по-високо, отколкото участието в сражение. Следователно в разглеждания термин се влага твърде широк смисъл и той не свежда единствено до воюване с неверниците. Законодателните основания за водене на джихад се съдържат в Корана и хадисите и се формулират въз основа на единодушното мнение на ислямските теолози.

Воюването с оръжие в ръка срещу гнета е всекидневна реалност през епохата на Пророка, صلى الله عليه وسلم, и въздържанието от нея свидетелства за неискреност: „Който умре, без да е участвал в завоевание и без душата му да е подсказала, че трябва да воюва, е умрял върху клон на лицемерието.“ В същото време към бойците се отправя строго предупреждение да се боят от своя Господ и да не допускат крайности в своето поведение към врага и към цивилното население: „Когато Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, изпращаше някого да командва войска, той му заръчваше да е богобоязлив в душата си и към мюсюлманите с него да се отнася добре. И казваше: „Завоювайте в името на Аллах и по пътя на Аллах, сражавайте се с онези, които не вярват в Аллах, но не прекалявайте и не вероломствайте, и не правете изваяния, и не убивайте деца.““ При среща с врагове езичници се предприемат три стъпки, които им позволяват да направят избор между спасението и гибелта: „Призови ги към Исляма и да преминат от своя дом към дома на преселниците! Извести ги, че ако направят това, ще имат каквото имат преселниците и че ще страдат от каквото те страдат! Откажат ли да се преместят, извести ги, че ще бъдат като бедуините мюсюлмани – за тях ще се полагат същите грижи и не ще имат нито плячка, нито военна придобивка, освен ако се включат в борбата джихад. Ако и това отхвърлят, моли Аллах да ти помогне и воювай!“ С други думи, първата стъпка е на противниците да се предостави правото на присъединяване към ислямската общност при условие да напуснат домовете си и да се заселят в нейната твърдина. Ако не приемат това, няма да бъдат третирани като врагове, но не ще ползват и облаги. Ако откажат да се подчинят и встъпят в бой, не им остава друг избор освен да срещнат отпор от мюсюлманската армия.

Обаче редица изказвания на Пророка, صلى الله عليه وسلم, балансират мястото на джихада в ислямската ценностна система. На въпрос дали единствено загиналите в битка са мъченици за вярата той отговорил: „Тогава мъчениците от моята общност биха били твърде малко.“ Когато го попитали „кое дело е най-обично за Аллах Всевишния“, той споменал на първо място „молитвата на време“, после - „доброто отношение към родителите“ и едва накрая - „Свещената борба по пътя на Аллах.“

Ислямските теолози са единодушни, че джихад е задължение на вярващите, но мненията им се различават по въпроса, дали то е колективен или индивидуален дълг, тоест дали ако бъде изпълнен от група мюсюлмани, отпада за останалите, или всеки носи лична отговорност, както молитвата например.

Съвременните ислямски учени акцентират върху факта, че доктрината за джихад не е нова, а има дълбоки корени в религиозните традиции и практики още от древността, при това разрешението свише вярващите да се сражават идва едва след като гнетът и агресията срещу тях подлагат на опасност вярата в Аллах.

Богословите споделят единодушно мнението, че след смъртта на Пророка, صلى الله عليه وسلم, Свещената борба става колективен дълг, което се аргументира от кораничното знамение: „На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите – с огромна награда...“ (4:95) Тоест онези, които не са излезли на битка, не носят грях и въпреки, че участниците в сражение ще получат по-висока награда, все пак и останалите вкъщи ще бъдат допуснати в Рая. В Корана е казано още: „И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом.“ (9:122) Дори през епохата на Пророка, صلى الله عليه وسلم, не всички жители на ал-Медина излизали на война с оглед на потребностите от производство и селскостопанска работа. Но на друго място в Свещената книга на мюсюлманите се споменава: „Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако знаете.“ (9:41) Последното предписание е валидно, когато възникне необходимост от участие на всички мюсюлмани за изпълнение на задачата да се засили ролята на религията и да бъдат победени съдружаващите с Аллах. Тогава джихадът става индивидуално задължение. Някои поясняват, че при страх и опасност това е лична отговорност, а при сигурност – допълнителен дълг.

Формулировката „по пътя на Аллах“, употребена в Корана петдесет и четири пъти, най-често се тълкува като изискване за джихад срещу неверието и неговите радетели и сражаване за издигане Словото на Аллах. Но ако анализираме употребата на тази формулировка в цялостния ѝ кораничен контекст, ще установим, че на отделни места тя се използва въобще в смисъл на борба срещу онова, което отслабва и руши вярата, а не само на бойни действия.

За попадналите под ислямска власт друговерци (юдеи, християни), които желаят да запазят религиозната си принадлежност, се определя данък джизя, а за неверниците и езичниците се предвижда сключване на мирни договори: „И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.“ (8:61) Следователно войната се води не за изкореняване на другата вяра, а за умиротворяване на онези, които воюват за нейната кауза.

Свещеният Коран повелява да не се прибързва с налагането на ислямските истини. Пророка, صلى الله عليه وسلم, силно желаел да убеди хората в своята правота, за да бъдат спасени, но неговият Господ го предупреждава, че във всяка реалност се съдържа мъдър промисъл: „И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?“ (10:99)

Понякога възниквали съмнения за искреността на нечия вяра, особено ако свидетелството Няма друг бог освен Аллах! е изречено под смъртна заплаха. Известен хадис разказва как Усама бин Зайид – един от сподвижниците на Пророка, صلى الله عليه وسلم, убил вражески боец, който пред меча му изрекъл свидетелството, след като в сражението е погубил множество мюсюлмани. Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, се огорчил и натъжил от неговата постъпка, като посочил, че той не може да надникне в сърцето на своята жертва и да отсъди дали е повярвал. Същото предписание се дава и в друг хадис, който е запазил за поколенията отговора на Пророка, صلى الله عليه وسلم, на въпрос, зададен от негов сподвижник, дали да бъде убит човек, който е отсякъл с меча си ръката му, а после се е скрил зад дърво и е декларирал, че се отдава на Аллах: „Не го убивай! Ако го убиеш, той ще бъде в положението, в което си бил ти преди да го убиеш, а ти ще бъдеш в неговото положение, преди да изрече словата си5.“ Тези предписания придобиват особена актуалност в съвременната епоха, когато се разпространява т.нар. такфир – обявяване на мюсюлмани за неверници и водене на война срещу тях.

На джихад се противопоставя термина терор (ирхаб). Както и латинският му еквивалент, арабският корен на този термин произлиза от ужас (рахба). В Корана той е използван в следния текст: „И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне! Ще наплашите (турхибуна) с тях врага на Аллах и вашия враг...“ (8:60) За разлика от терора, който може да има различни мишени и да преследва нечисти цели, джихад се приема главно като справедлива борба. Самоубийствените атентати нарушават ислямския закон в няколко аспекта: човешкият живот е дар от Аллах, Който единствен има право да удостоява с него и да го отнема; бойни действия не се водят срещу невинни хора; забранено е да се унищожават материални ценности.

Доктрината за джихад още веднъж потвърждава факта, че Ислямът е религия, близка по дух до своите предшественици и тясно свързана с тях по своята нравственост и толерантност.

Божее.. какво доживяхме да видим, Боже!
ИСТИНАТА се малтретира,.. неверието се толерира,.. а "вярващите" се наслаждават на торта с капучино!

Allah da e dovolen ot teb sestra Hatidje.mn hubavo sise postaralla i v1preki vsi4ko pak sme teroristi kato gledam "boje kavo dojivyahme"

Не се впечатлявай от написаното по-горе. Всеки, естествено, ако няма задръжки, може да говори каквото си иска. Аллах ще държи отговорен всеки, знаеш това.

Само да поясня - постинга беше на мюсюлманин.

da sestrice prava si taka e.ako mojehs da mi pokajesh kavo ima kato nali4nost v hidjapite na kraya na meseca inshALLAH shte pora4ame priteb za okolo1.70 sm Allah da e dovolen ot teb

Милена е права-това е обществен форум и всеки има право на собствено мнение.Така че думите на NummaN не трябва да ни засягат.
Една от най-важните качества на истинския вярващ е търпението(сабр).Това качество трябва да го проявяваме не само в изпитанията,на които ни подлага Аллах,но и в отношенията ни с хората.

Hadidja написа:Ето част от предговора на превода на Свещения Коран,който засяга темата за джихада.
А това е линка за целия предговор-http://www.islamforbulgaria.com/koran/uvod.html

Свещената борба джихад

Терминът джихад е отглаголно съществително на глагола джāхада с основно значение напрягам се, полагам усилие, воювам. Доколкото той засяга важно религиозно предписание, различните ислямски юридико-богословски школи се стремят да му дадат възможно най-детайлната и аргументирана дефиниция. Техните определения най-общо се свеждат до следното:

1) при ханифитите – полагане на изключителни усилия по пътя на Аллах в защита на истината чрез жертване на живота и имота, което е предписано с цел вярата в Аллах да стане по-могъща и да се отблъсне злото от Божите раби;

2) при маликитите – сражаване с неверниците, за да се извиси Словото на религията, когато те настъпят за сражение или нахлуят на ислямска територия с намерение да породят смут;

3) при шафиитите – воюване по пътя на Аллах, за да победи Ислямът, както и борба с душата и сатаната;

4) при ханбалитите – сражаване с езичниците (съдружаващите с Аллах, мушрики), ако те нападнат. От категорията на онези, срещу които се води джихад, се изключват мюсюлманите, извършили тежки грехове – прелюбодеяние, разбойничество и т.н. Един от най-видните средновековни теоретици на ханбалитската школа Ибн ад-Кайим ал-Джаузия посочва, че всеки мюсюлманин е длъжен да води джихат чрез сърцето, езика, имота и ръката си.

С други думи, някои богослови поставят знак за равенство между джихад и сражаването с оръжие в ръка, а други смятат, че терминът включва и воюване срещу душата (да се изучават, прилагат и преподават принципите на религията), сатаната (да се преодоляват съмненията и страстите, разкрасявани от него) и разпътството (премахвано с ръка, имот, език или сърце, като воюването чрез сърцето, по думите на Пророка, صلى الله عليه وسلم, е най-слабата вяра).

Ислямските теоретици говорят за малък и голям джихад въз основа на думи, които Пророка, صلى الله عليه وسلم, изрекъл пред сподвижниците си при идването им от сражение: „Завърнахте се от най-малкия джихад към най-големия.“ „Най-големия“ се тълкува като борба срещу сърцето, срещу душата или като „борба на Божия раб със страстите му.“ Степенуването на вярата проличава в съобщението за въздаянието, очакващо участниците в джихад – за тях в Рая са подготвени сто степени, всяка от които е отдалечена от другата, колкото е разстоянието между земята и небето. Освен това сражаващите се по пътя на Аллах попадат в една от осемте групи, които имат право да ползват милостинята закат, така че за тях се предвижда и материална награда в земния живот. Загиналите в битка са мъченици за вярата (шахид, шухада), но към тази категория се считат и жертвите на чумна епидемия, родилките, починали при раждане и удавниците. В допълнение, грижата за възрастни родители също се смята за джихад и се оценява по-високо, отколкото участието в сражение. Следователно в разглеждания термин се влага твърде широк смисъл и той не свежда единствено до воюване с неверниците. Законодателните основания за водене на джихад се съдържат в Корана и хадисите и се формулират въз основа на единодушното мнение на ислямските теолози.

Воюването с оръжие в ръка срещу гнета е всекидневна реалност през епохата на Пророка, صلى الله عليه وسلم, и въздържанието от нея свидетелства за неискреност: „Който умре, без да е участвал в завоевание и без душата му да е подсказала, че трябва да воюва, е умрял върху клон на лицемерието.“ В същото време към бойците се отправя строго предупреждение да се боят от своя Господ и да не допускат крайности в своето поведение към врага и към цивилното население: „Когато Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, изпращаше някого да командва войска, той му заръчваше да е богобоязлив в душата си и към мюсюлманите с него да се отнася добре. И казваше: „Завоювайте в името на Аллах и по пътя на Аллах, сражавайте се с онези, които не вярват в Аллах, но не прекалявайте и не вероломствайте, и не правете изваяния, и не убивайте деца.““ При среща с врагове езичници се предприемат три стъпки, които им позволяват да направят избор между спасението и гибелта: „Призови ги към Исляма и да преминат от своя дом към дома на преселниците! Извести ги, че ако направят това, ще имат каквото имат преселниците и че ще страдат от каквото те страдат! Откажат ли да се преместят, извести ги, че ще бъдат като бедуините мюсюлмани – за тях ще се полагат същите грижи и не ще имат нито плячка, нито военна придобивка, освен ако се включат в борбата джихад. Ако и това отхвърлят, моли Аллах да ти помогне и воювай!“ С други думи, първата стъпка е на противниците да се предостави правото на присъединяване към ислямската общност при условие да напуснат домовете си и да се заселят в нейната твърдина. Ако не приемат това, няма да бъдат третирани като врагове, но не ще ползват и облаги. Ако откажат да се подчинят и встъпят в бой, не им остава друг избор освен да срещнат отпор от мюсюлманската армия.

Обаче редица изказвания на Пророка, صلى الله عليه وسلم, балансират мястото на джихада в ислямската ценностна система. На въпрос дали единствено загиналите в битка са мъченици за вярата той отговорил: „Тогава мъчениците от моята общност биха били твърде малко.“ Когато го попитали „кое дело е най-обично за Аллах Всевишния“, той споменал на първо място „молитвата на време“, после - „доброто отношение към родителите“ и едва накрая - „Свещената борба по пътя на Аллах.“

Ислямските теолози са единодушни, че джихад е задължение на вярващите, но мненията им се различават по въпроса, дали то е колективен или индивидуален дълг, тоест дали ако бъде изпълнен от група мюсюлмани, отпада за останалите, или всеки носи лична отговорност, както молитвата например.

Съвременните ислямски учени акцентират върху факта, че доктрината за джихад не е нова, а има дълбоки корени в религиозните традиции и практики още от древността, при това разрешението свише вярващите да се сражават идва едва след като гнетът и агресията срещу тях подлагат на опасност вярата в Аллах.

Богословите споделят единодушно мнението, че след смъртта на Пророка, صلى الله عليه وسلم, Свещената борба става колективен дълг, което се аргументира от кораничното знамение: „На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите – с огромна награда...“ (4:95) Тоест онези, които не са излезли на битка, не носят грях и въпреки, че участниците в сражение ще получат по-висока награда, все пак и останалите вкъщи ще бъдат допуснати в Рая. В Корана е казано още: „И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом.“ (9:122) Дори през епохата на Пророка, صلى الله عليه وسلم, не всички жители на ал-Медина излизали на война с оглед на потребностите от производство и селскостопанска работа. Но на друго място в Свещената книга на мюсюлманите се споменава: „Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако знаете.“ (9:41) Последното предписание е валидно, когато възникне необходимост от участие на всички мюсюлмани за изпълнение на задачата да се засили ролята на религията и да бъдат победени съдружаващите с Аллах. Тогава джихадът става индивидуално задължение. Някои поясняват, че при страх и опасност това е лична отговорност, а при сигурност – допълнителен дълг.

Формулировката „по пътя на Аллах“, употребена в Корана петдесет и четири пъти, най-често се тълкува като изискване за джихад срещу неверието и неговите радетели и сражаване за издигане Словото на Аллах. Но ако анализираме употребата на тази формулировка в цялостния ѝ кораничен контекст, ще установим, че на отделни места тя се използва въобще в смисъл на борба срещу онова, което отслабва и руши вярата, а не само на бойни действия.

За попадналите под ислямска власт друговерци (юдеи, християни), които желаят да запазят религиозната си принадлежност, се определя данък джизя, а за неверниците и езичниците се предвижда сключване на мирни договори: „И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.“ (8:61) Следователно войната се води не за изкореняване на другата вяра, а за умиротворяване на онези, които воюват за нейната кауза.

Свещеният Коран повелява да не се прибързва с налагането на ислямските истини. Пророка, صلى الله عليه وسلم, силно желаел да убеди хората в своята правота, за да бъдат спасени, но неговият Господ го предупреждава, че във всяка реалност се съдържа мъдър промисъл: „И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?“ (10:99)

Понякога възниквали съмнения за искреността на нечия вяра, особено ако свидетелството Няма друг бог освен Аллах! е изречено под смъртна заплаха. Известен хадис разказва как Усама бин Зайид – един от сподвижниците на Пророка, صلى الله عليه وسلم, убил вражески боец, който пред меча му изрекъл свидетелството, след като в сражението е погубил множество мюсюлмани. Пратеника на Аллах, صلى الله عليه وسلم, се огорчил и натъжил от неговата постъпка, като посочил, че той не може да надникне в сърцето на своята жертва и да отсъди дали е повярвал. Същото предписание се дава и в друг хадис, който е запазил за поколенията отговора на Пророка, صلى الله عليه وسلم, на въпрос, зададен от негов сподвижник, дали да бъде убит човек, който е отсякъл с меча си ръката му, а после се е скрил зад дърво и е декларирал, че се отдава на Аллах: „Не го убивай! Ако го убиеш, той ще бъде в положението, в което си бил ти преди да го убиеш, а ти ще бъдеш в неговото положение, преди да изрече словата си5.“ Тези предписания придобиват особена актуалност в съвременната епоха, когато се разпространява т.нар. такфир – обявяване на мюсюлмани за неверници и водене на война срещу тях.

На джихад се противопоставя термина терор (ирхаб). Както и латинският му еквивалент, арабският корен на този термин произлиза от ужас (рахба). В Корана той е използван в следния текст: „И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне! Ще наплашите (турхибуна) с тях врага на Аллах и вашия враг...“ (8:60) За разлика от терора, който може да има различни мишени и да преследва нечисти цели, джихад се приема главно като справедлива борба. Самоубийствените атентати нарушават ислямския закон в няколко аспекта: човешкият живот е дар от Аллах, Който единствен има право да удостоява с него и да го отнема; бойни действия не се водят срещу невинни хора; забранено е да се унищожават материални ценности.

Доктрината за джихад още веднъж потвърждава факта, че Ислямът е религия, близка по дух до своите предшественици и тясно свързана с тях по своята нравственост и толерантност.

Мдааммм...
Ми,прочетох всичко написано за джихад тук. За съжаление изводът си ми е един-тази религия си е най-агресивната от за които съм чувал.
Защо смятам така ли. Ми защото обясненията и предписанията за водене за джихад са или двусмислени и то при желание да бъдат разбрани в добрия смисъл или почти пряко си подтикват към насилие спрямо немусюлманите.
"3) при шафиитите – воюване по пътя на Аллах, за да победи Ислямът, както и борба с душата и сатаната;"
Това с лекота може да бъде прието и разбрано,като водене на война с немусюлманите без да иам друга причина.Достатъчно е просто да са "неверници" както забелязвам,че обичат вярващите в Исляма да наричан инаковярващите.
Воденето на джихад "..с ръцете си" аз,предполагам и много други нормални хора няма как по друг начин да го разберат освен,като физическо сражение. Което само по себе си дори и да има причина си е достатъчно агресивно.
„Който умре, без да е участвал в завоевание и без душата му да е подсказала, че трябва да воюва, е умрял върху клон на лицемерието.“
Това по-горе пък е просто без нужда от коментар. Излиза,че,ако не си воювал,още повече,дори завоювал си едва ли не презрян и нищожен. И ако това не е подтикване към агресия...

"Формулировката „по пътя на Аллах“, употребена в Корана петдесет и четири пъти, най-често се тълкува като изискване за джихад срещу неверието и неговите радетели и сражаване за издигане Словото на Аллах. Но ако анализираме употребата на тази формулировка в цялостния ѝ кораничен контекст, ще установим, че на отделни места тя се използва въобще в смисъл на борба срещу онова, което отслабва и руши вярата, а не само на бойни действия."
Тук някой се опитва да тълкува "по пътя на Аллах" по възможно най-безобидният начин,но защо който и да било трябва да се съгласи с неговоот тълкувание? Тоест,ако някой не ти каже,че видиш ли това което четеш не трябва да се разбира точно какот е написано,то ти просто ще си изпълняваш написаното по начинът по който е нормално да го разбереш. Освен това,дори и въпросният тълкуваш,който се опитва да придаде по-миролюбив смисъл на воюването "по пътя на Аллах" казва "..а не само на бойни действия" Не само,демек има и други начини,но има и бойни действия,като средство за воюване по пътя на Аллах.
Агресия и пак агресия...

„Завоювайте в името на Аллах и по пътя на Аллах, сражавайте се с онези, които не вярват в Аллах, но не прекалявайте и не вероломствайте, и не правете изваяния, и не убивайте деца.““ При среща с врагове езичници се предприемат три стъпки, които им позволяват да направят избор между спасението и гибелта: „Призови ги към Исляма и да преминат от своя дом към дома на преселниците! Извести ги, че ако направят това, ще имат каквото имат преселниците и че ще страдат от каквото те страдат! Откажат ли да се преместят, извести ги, че ще бъдат като бедуините мюсюлмани – за тях ще се полагат същите грижи и не ще имат нито плячка, нито военна придобивка, освен ако се включат в борбата джихад. Ако и това отхвърлят, моли Аллах да ти помогне и воювай!“
Голямо право на избор и липса на каквато и да е агресия към тези които не желаят да приемат исляма чета има по-горе.
Призоваваш ги към исляма и към преселване,ако откажат щели да бъдат като бедуините мусюлмани. Не става ясно какво значи това "като бедуините мусюлмани",но на мен ми звучи като да бъдат прокудени от домовете им...май. Ако откажели и това,тогава "моли Аллах да ти помогне и воювай". Накратко казано,ако откажат да приемат исляма и на всичко отгоре и да напуснат дома си и се преселят воювай с тях. Извинете,къде е правото на избор? Или ше ми приемеш исляма,че и дома ще си напуснеш или ще те убия. Е голям избор,няма що!
По надолу имаше противоречащи на по-горе упоменатите разбирания за джихад,но която и да е вярна от двете възможности за разбирането на джихад е факт,че има шанс 50 на 50 джихад да бъде рабран и възприет в абсолютно агресивният и смисъл. Според мен дори шанса за тва е по-голям от 50%,но както и да е. Дори и 50 на 50 да е ,агресията си я има и това си е.
Съжалявам много,но за мен вашата религия си остава агресивна и подтикваша към неприязън,че и насилие към вярващите в друго.

RA, ти си доказателство за това, че всеки разбира нещата по своему. Аллах не налива знанието с фуния в главата на всеки, а ни е дал написани повели и разум, за да ги осмисляме и разберем иншаАллах.

Ние наистина няма какво още да ти казваме, няма и смисъл да те убеждаваме, че религията ни НЕ е агресивна, но това не означава, че ако някой, който я изповядва, е предизвкан по войнствен начин, няма правото да отвърне по същия начин. Макар и в Корана не един път да е казано, че човек има право да отвърне, но който прости, е възнаграден.
Явно въпроса за джихад много повече ви плаши и ви кара да броите употребата на думи из Корана, отколкото всяко друго нещо, на което е по-наблегнато. Защото например думата "търпение" е употребена над 95 пъти...Да не говорим, че всяка сура започва с думите "В името на Аллах, ВСЕМИЛОСТИВИЯ, МИЛОСЪРДНИЯ", а не с което и да било друго име на Всевишния (че дори и не в името на Аллах Всевишния, а на Всемилостивия и Милосърдния!). Но това не ви прави впечатление. Явно журналиститие и СМИ добре си вършат работата.
Също така дори и не отчитате факта, че думата "ислям" не означава борба с неверниците или каквото и да било там...Че всеки мюсюлманин поздравява със "Ассаламу алейкум", което означава "Мир ви пожелавам"...

Религията ИСлям се изповядва от 1/4 от световното население, можеш да сметнеш горе долу за колко хора по света се отнася.
Това би трябвало да те накара да се замислиш как е възможно толкова много хора да мислят АБСОЛЮТНО еднакво...Независимо еднаквите повели, всеки разбира нещата от своя ъгъл, затова и в Ислям, има и сунити, шиити и още много други разновидности. Т.е. в крайна сметка искам да кажа, че не може в толкова хора да няма разбойници, разбрали нещата по твоя начин, че "пътя на Аллах" е едва ли не физическо понятие и трябва да се борим с оръжие за това.

Ако си мюсюлманин, бих ти напомнила, че да си мюсюлманин означава да вярваш в Единобожието, т.е. пътя на Аллах от теб трябва да се следва с 5-те стълба - свидетелство, молитва, пост, хадж и закят...В петте няма борба (като физическа). Но всеки мюсюлманин, който ги следва, ще ти каже, че борбата, дори не с оръжие, не е лека и не е малко. А главния джихад НАИСТИНА е със собствената ти душа.
Да, ние правим джихад, всеки ден, но се борим със себе си. Тук може би ще се хванеш с думата "борим". ДА поясня тогава, че тя има степени и в "борбата" има начини...
Например борба е дори излизането на една жена с хиджаб, това е вид джихад.
Или ако някой гледа филм, да не забрави, че трябва да отдели време и за молитвата - това е джихад. Или да изостави салама със свинско и пр и пр...Или да не пие алкохол...Дори и това. Да не ходи по жени (и мъже). Дори и това.
Само че вас все ви интересува само военния джихад...
Аз нищо не мога да направя по този въпрос.
С писане не се вижда личния пример. А и явно много гледаш телевизия и американски филми.

Да те питам - щом се интересуваш, което е похвално все пак, защо не погледнеш в секцията за хадиси, които ние следваме, да разбереш за какво става дума? Да видиш кои хадиси - с какво значение - са поставени на първо място???
И джихада ли е единственото, което те интересува?
Апропо - това, което се сетих по-горе е, че макар и разновидностите на исляма да са обществени, разликите им не се виждат ясно. И често от един човек, който не ги познава, няма смисъл един въпрос, както е джихада в случая, да разглежда въпроса от гледна точка на отделните деноминации на исляма, а от гледна точка на Корана и сунната.

RA,
Първо кажи дали гледаш на нещата безпристрастно. Както казва сестрата, ако си свикнал да се съобразяваш с общественото мнение, което се диктува от шепа журналисти, то ясна работа. А и да не забравяме, че медиите са в ръцете на евреите, които са враг номер едно на мюсюлманите. Така че няма да чуеш никъде по медиите хубави неща за Исляма.
Второ - защо след атаките на кулите хората и особено американците масово приемаха Исляма? Защото много хора с чисти сърца и намерения решиха да проверят дали наистина е истина това, което всеки ден слушат по телевизията. И като видяха, че не е така, както "казват", те веднага се насочиха към Исляма.
Трето - много антиислямисти се опитват да правят тълкуване на знаменията на Корана, като например ги изваждат от общото значение. А за да тълкуваш Корана, първо, арабския трябва да го знаеш, второ, да знаеш причината на низпославането на знамението, трето, да знаеш какво тълкуване е дал Пророка с.а.с., неговите сподвижници, тълкуването, което са дали големите учени от първите векове. И чак тогава ние съвременниците можем да се престаршим да дадем някакво тълкуване. Аз самия нямам смелостта да тълкувам което и да е знамение, защото съм на ниско ниво, а се занимавам с Исляма откакто се помня. А какво остава пък ТИ да се заемеш да тълкуваш. Разбираш ли какво намеквам?
Четвърто - ако мислиш, че чрез спора ще постигнеш някаква изгода - сбъркал си. Първо, нито ти ще ни убедиш в твоето мнение, нито пък ние ще те убедим в каквото и да е. Така че според е напълно безсмислено да продължаваме дискусията.
Пето - за да спориш с нас, трябва да прочетеш най-малкото преведения Коран, след това хадисите на Пророка с.а.с. Евентуално някъде ако нещо не разбираш - питай знаещите. И чак тогава можем да водим смислена дискусия.
И шесто - нас изобщо не ни интересува мнението на който и да е за Исляма или каквото и да е, свързано с Исляма. Ние си имаме религия, и вие си имате религия. Всеки да си живее живота както иска, без да пречи на останалите.
Поздрави

Ммммдам...
Всеки да си живее живота без да пречи на останалите казваш. Ами и аз това казвах. Но казах,че за ради религиите,не само вашата на останали хора се пречи,не само се пречи,ами страдат,не само страдат,но и умират.
Изгода да търся казваш... Никаква изгода не търся. И не смятам,че ще ви накарам да не вярвате в каквото вярвате. Исках да видя какво е мисленето ви и евентуално да разбера какво има в исляма,което да ви накара да вярвате в това което вярвате.
Спора казваш е безсмислен. Спорът,когато е цивилизован е почти винаги смислен. Да,аз не съм чел коранът,да,аз се влияя от общественото мнение,но да,аз имам и свое. Да,аз прочетох всичко написано за джихдат тук и да аз не се опитах да правя тълкувания,но и да,аз си направих извод,който написах. И този ми извод не е нито на базата на обществено мнение,нито под влиянието на медии или каквото и да било. Просто вероятността джихад да бъде видян и разбран по начина по който аз съм го видял от тукашните обяснения и цитати от корана (дадени именно от ваша сестра) е голяма. И да аз съм убеден,че голяма част от мусюлманите го виждат и разбират именно по този начин. Защо ли. Защото има достатъчно доказателства затова,защото аз се смятам за средно интелигентен човек,а под моето ниво на интелигентност и образованост в мусюлманският свят с лопата да ги ринеш. Ето затова и вероятността предписанията за джихад да бъдат възприети в буквалният им смисъл е голяма.
Сестра ти ,казва,че не обръщаме или евентуално такива като мен,не обръщат внимание на многото пъти споменавания на думата "търпение". Колкото и пъти да е спомената която и да е миротворяща или миролюбива дума и един път да е спомената една противна на тази,щом тя е с такава сила,вероятността да бъде последвана тя,а не другата вече я има.
Знаеш ли? Аз и преди да прочета нещата за джихад писани тук допусках и смятах,че тълкуванията и като абсолютна агресия вероятно или са пресилени или неверни. И знаеш ли? Когато прочетох цитатите и обясненията дадени за тази дума и дори явление бих го нарекъл в исляма,цитати дадени от мусюлманка,аз си направих свои изводи,не нечии чужди,а свои. И да те са,че (съжалявам,че ще го кажа пак,но) ислямът е агресивна религия.
Останете си със здраве и дано успеете да убедите не мен и не вярващите в други неща,а вас си и обкръжаващите ви съмишленици,че джихад не значи смърт за различните,че в джихад няма агресия,че джихад е само вътрешна борба и борба с пороците у теб и околните,но не с оръжие в ръка,а с воля,с думи,с доброта!