АЙЕТИ И ХАДИСИ ЗА ИЗПИТАНИЯТА

Аллах да е доволен от теб,сестра!
В днешно време,всички се оплакваме от кризата и колко сме зле. Затова е хубаво да погледнем делата си и да преценим дали това положение е изпитание или наказание за нашите дела.

„Ние непременно изпитваме рабите.” (23:30)

„А който стори добрина, ще му въздадем с по-добро от нея. Аллах е опрощаващ, признателен.” (Шура:23)

„Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и много Той извинява.” Шура:30)

„То е заради онова, което с твоите ръце преди си сторил. Аллах не угнетява рабите.” (Хадж:10)

„Който върши праведни дела, то е за самия него, а който стори зло, то е в негов ущръб. Твоят Господ не е угнетител за рабите.” (Фуссилет:46)

„И ако бяхме ги погубили Ние с мъчение преди него, щяха да кажат: „Господи наш, ако ни беше изпратил Пратеник, щяхме да следваме Твоите знамения, преди да бъдем унизени и опозорени.” (Та-ха:134)

„И им даваме да вкусят от най-близкото мъчение преди най-голямото мъчение, за да се покаят.” (32:21)

„Аллах не угнетява хората с нищо, а хората сами себе си угнетяват.” (10:44)


ХАДИСИ

„Когато вярващия се убоде с трън, или бива сполетян от по-тежка беда, в замяна това Аллах го издига с една степен и се опрощава една негова грешка.”

„На когото Аллах е пожелал доброто, го изпитва.” (Бухари)

„Без съмнение, когато един раб на Аллах не може да достигне определена степен при Аллах, чрез извършване на добри дела, тогава Аллах го изпитва с някаква беда по тялото му, с имуществото му, или с детето му и го накарва да прояви търпение за това.” (докато достигне степента, която преди не е успял.) (Муснед, Абу Дауд)

„Бедите няма да спрат да сполетяват вярващите по телата им, имуществата им и по децата им, докато не срещнат Аллах и не са им останали грешки.” (Фетхурраббани)
Разяснение: Когато вярващите посрещат бедите и трудностите, които ги сполетяват с търпение и упование, Аллах им опрощава малките грехове. А за опрощение на големите грехове трябва да се покаят с всичките принципи на теубето (покаянието), които се изискват.

„Когато Аллах пожелае доброто на някой Свой раб, дава наказанието за греховете му на този свят (така го изчиства от греховете му). А когато Аллах пожелае лошото на някого, не дава наказанието за греховете му тук, а ги отлага за Отвъдния свят.” (Тирмизи)
Разяснение: Аллах по принцип не желае лошото на никой Свой раб, но ако раба постоянно упорства към лошотиите, Аллах го оставя с това негово упорство.

„Големината на наградата, е според големината на изпитанието. Когато Аллах обича едни хора – ги изпитва. И който е доволен от това (прояви търпение), Аллах е доволен от него. А който се ядосва (че има трудности), Аллах му се гневи (също).” (Тирмизи)

„Тези, които са живели спокойно и комфортно на този свят, когато видят на Съдния ден какви награди ще бъдат дадени на тези, които са били изпитвани, ще пожелаят телата им да са били нарязвани с ножици тук, за да имат и те такива награди.” (Тирмизи)

„Всяко нещо, което сполети вярващия от трудности и проблеми, печал и скръб, притеснения, дори и трън да го убоде – за всички тях му се опрощават грехове.” (Бухари)


Попитаха: „О, Пратенико наАллах! Кои хора имат най-много изпитания?”
Той каза: „Пророците, и после тези след тях, и после тези след тях. И човек бива изпитван според нивото на имана си (вярата). Колкото по-силна е вярата му, толкова по-силни са и изпитанията му. И обратно – ако е по-слаба вярата, по-слаби са и изпитанията. И бедите няма да спрат да сполетяват раба, докато не започне да ходи по земята, без да са му останали грешки.” (Тирмизи)

Аллах казва: „Вярващия страда, когато прибера душата на някой негов близък. Но ако очаква наградата си единствено от Аллах – то отплатата за това е Дженнета.” (Бухари)