Референдум против минаретата в Швейцария

На 29 този месец швейцарците са поканени да дадат гласа си против изграждането на минарета на територията на конфедерацията. Известно е, че малката алпийска държава е шампион по използването на плебисцита като висша форма на демократично управление. Често обектите на народно допитване са твърде незначителни, дори за европейските понятия.

Според конституцията на страната всяка група от граждани може да предизвика референдум, ако в продължение на 18 месеца е събрала поне 100 хиляди подписа. По този начин може да се променят текстове на основния закон, да се отмени или промени вече гласуван закон. От подобна възможност се възползваха крайнодясната Швейцарска народна партия и Демократичният федерален съюз. Те издигнаха лозунга за противопоставяне на пълзящата ислямизация в страната.

С приближаването на датата на народното допитване настроенията се радикализират. Редица швейцарски градове допуснаха разпространението на основния агитационен плакат на адептите на забраната, който Федералната комисия за борба срещу расизма характеризира като „расистка рисунка”. Кметът на Цюрих Корин Маух от Социалдемократическата партия заяви, че той е израз на основните политически свободи, които се упражняват в страната в навечерието на провеждането на реферeндума.

Все пак, изглежда противниците на забраната събират не малка подкрепа. Последните социологически анкети показват, че респондентите с подобно настроение са 53%, докато техните противници са едва 35%. В първия лагер се нареди и правителството, което чрез своя министър на правосъдието Ивелин Шлумуф призова съгражданите си да отхвърлят призива на крайнодесните. Тя заяви: „Забраната за строеж на минарета противоречи на основните ценности на швейцарското общество, на основните принципи на конституцията и законите на страната, които акцентират върху религиозните свободи.”

Сред опонентите на забраната са представители на Комисията по правата на човека към ООН, световната правозащитна организация „Амнести интернешънъл”, Конгресът на католическите епископи в Швейцария, Швейцарският съюз на еврейските общности, Швейцарския съвет на религиите и други. Особено активни са от Лигата на швейцарските фирми. Нейният председател Джералд Бурер напомни, че положителният вот може да предизвика сериозни икономически последици за страната. Той декларира, че стокообменът на конфедерацията със страните от Близкия Изток, Северна Африка и Югоизточна Азия е 14,7 милиарда долара. Според него най-потърпевш от неблагоприятния вот ще бъде туристическият бранш. Бурер изрази опасенията си, че в този случай посетителите от богатите страни от Персийския залив могат силно да намалеят. Така например само през 2008 г. платежоспособните клиенти от този регион са платили над 400 хиляди нощувки в скъпите швейцарски хотели. Тази цифра е с 15% по-голяма в сравнение с 2007 г.

В спора се намеси и Асоциацията за ислямски изследвания (АИИ) към най-големия сунитски богословски университет „Ал Азхар”. Тя се опита да аргументира защо минарето не е част от пълзящата ислямизация. Д-р Мохамед Осман от въпросното звено информира, че минарето не е част от ислямската догматика. То просто е решение на ислямската архитектура и се е появило през един по-късен етап от разпространението на религията. Идеята на строителите на джамии е била да се даде възможност на гласа на мюезина да достигне до най-отдалечените точки, отстоящи от религиозния храм. Не съществува шариатски нормативен акт, санкциониращ съществуването на минаре. По тази причина Осман съветва местните мюсюлмани да приемат факта и да считат, че не е нарушен техният молитвен ритуал, ако все пак мнозинството швейцарци решат да забранят този компонент от ислямския религиозен храм. Ислямският богослов препоръчва тогава богомолците да намерят друг начин за разпространение на призивите на мюезина. Най-добре е всички богомолци предварително да знаят часовете на молитва и без подканване да посещават джамията.

Д-р Беюми от АИИ не отдава голямо значение на референдума. Той отстоява мнението, че инициаторите на референдума са на погрешни позиции, тъй като ограничават религиозната свобода, за която призовават. В същото време Беюми декларира, че местните мюсюлмани биха защитавали неканонична позиция, ако държат на построяването на минаре към всяка джамия. Той съветва двете страни да бъдат мъдри и да направят взаимни отстъпки.

В момента съществуват две джамии в Швейцария с минарета. Те са в Цюрих и в Женева. Функционират обаче стотици религиозни домове без минарета. Мюсюлманското малцинство в алпийската държава наброява около 300 хиляди души и представлява около 4% от цялото население. Запознати припомнят, че в някои провинции на съседната алпийска държава Австрия забранителните закони за строежа на минарета действат от години.

Za golqmo s1jalenie dnes rezultata ot referenduma stana izvesten-i toy e negativen za musulmanite.Otnovo porednoto posegatelstvo v1rhu pravoto na 4ovek svobodno da izpovqdva vqrata i to ot d1rjava,koqto pretendira,4e e demokrati4na i pravova.Napravo s1m shokirana,zashtoto tova se pravi v strana,koqto ima samo 2 djamii s minareta.Tova pokazva isteriqta,koqto e zavladqla zapadnite d1rjavi po otnoshenie na musulmanite.No mislq,4e istinskata pri4ina e,4e se opitvat da sprat razprostranenieto na Islqma,koyto se razprostranqva s b1rzi tempove sred nemusulmanskoto naselenie na stariq kontinent.

Минаретата изправиха света срещу Швейцария

30 ноември 2009 / БТА

ЕС и Съвета на Европа изразиха загриженост от приетата на референдум в Швейцария забрана на строежа на минарета, предаде Франс прес.
"Не би трябвало да се създаде впечатлението, че се заклеймява дадена религия, в случая исляма", заяви френският министър по въпросите на имиграцията Ерик Бесон, който пристигна в Брюксел за среща с колегите си от ЕС. Шведското председателство на ЕС заяви, че е учудващо да подлага такава тема на референдум.
"В Швеция този въпрос е от компетенцията на градоустройството и местните власти", изтъкна министърът на миграцията и бежанците Тобиас Билстрьом.
"Швейцарците имат отлична система на допитване до народа, но тя може понякога да се използва по лош начин като в този конкретен случай", заяви шведската министърка на интеграцията Ниамко Сабуни.
"В ЕС няма проблеми между мюсюлманите и европейците. Мюсюлманите са европейци. Не виждам какъв проблем смятат, че ще решат швейцарците с този референдум", добави младата министърка от африкански произход.
Швейцарската министърка на правосъдието Евелин Видмер-Шлумпф заяви, че в Швейцария се уважава свободата на вероизповеданието и тя е много важно за швейцарците право. "Ще обясня на партньорите ни, че това не е гласуване срещу религията на мюсюлманите, а само срещу минаретата", подчерта тя при пристигането си в Брюксел, където ще участва в Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изрази силна загриженост от швейцарския референдум, с който се забрани строежа на минарета в страната. "Решението, макар и да е израз на народната воля, предизвиква дълбока загриженост. Това гласуване е свидетелство на страховете сред швейцарското и по-общо европейското население към ислямисткия интегризъм", се казва в изявление на Луис Мария де Пуч.
"Това решение далеч не позволява да се подходи към източниците на явлението интегризъм, а има опасност да се насърчат чувствата на отхвърляне и да се задълбочат съществуващите в обществата ни разделения", изрази съжаление председателят на ПАСЕ. Според него резултатът от швейцарсдкия референдум е против ценностите на толерантност, диалог и уважаване на чуждата вяра, които се защитават от Съвета на Европа. На 18 ноември Швейцария пое шестмесечното ротационно председателство на 47-членната организация.
Френският външен министър Бернар Кушнер заяви пред Радио Ер Те Ел, че е "леко скандализиран" от решението на швейцарците и добави, че то се равнява на "потискане на религия". "Надявам се, че швейцарците бързо ще преразгледат това свое решение. То е израз на нетолерантност, а аз не понасям нетолерантността", добави Кушнер, цитиран от Асошиейтед прес.
Заместник-говорителят на френската управляваща дясна партия Съюз за народно движение Доминик Пайе заяви по повод швейцарския референдум, че "не е сигурен" дали е необходимо да се строят минарета във Франция.
"Молитвените зали са абсолютно необходими, но трябва ли да има минарета над тях? Не съм сигурен в това. Има разбира се камбанарии над църквите, но това е историческо наследство. Редно е да обсъдим това, за да знаем как да съжителстват религиите в една държава, която е дълбоко светска по характер и трябва да остане такава", заяви Пайе по радио Франс ентер.
Ватикана заяви, че поддържа позицията на швейцарските епископи, които вчера обявиха, че забраната за строеж на минарета в Швейцария е "тежък удар върху свободата на вероизповеданието". "Споделяме позицията на швейцарските епископи. Не виждам как може да се ограничава свободата на вероизповедание на едно малцинство или да се попречи на група хора да имат своя църква", заяви председателят на понтификалния съвет за мигрантите монсиньор Антонио Мария Свелио.
Мюсюлманите в Русия се отнасят с неразбиране към резултата от швейцарския референдум и го считат за пламване на религиозна нетолерантност, заяви заместник-председателят на Съвета на мюфтиите в Русия Дамир Хазрат Гизатулин пред руската телевизия "Вести". "Мисля, че това ще предизвика оттегляне на капитали от страна, където е пламнала някаква неразбираема религиозна нетърпимост", добави той.
Пакистански религиозни групи окачествиха резултата от швейцарския референдум като "крайна ислямофобия". "Този случай отразява крайната ислямофобия сред населението на Запад и тежката дискриминация към мюсюлманите", заяви заместник-председателят на представената в парламента радикална ислямска партия Джамаат-е-ислами.
"Това ново решение е в нарушение на принципа на взаимно разбирателство и религиозна толерантност", заяви Яхия Муджахид, говорител на Джамаат-уд-Дауа, формация, която се смята за публичен представител на забранената ислямистка въоръжена групировка Лашкар-е-Тайба, обвинявана от Индия за атентатите в Мумбай.

Либия заклейми "расисткия" според нея референдум, с който бе забранен строежът на минарета в Швейцария и го определи като очевидно нарушаване на човешките права, предаде Франс прес, цитирайки комюнике на либийския Национален комитет за правата на човека към министерството на правосъдието.

"Референдумът, подкрепен от 57,7% от швейцарските избиратели и забраняващ изграждането на нови минарета, представлява крещящо нарушение на човешките плава и международните конвенции. Той е посегателство върху правото на религиозна свобода на мюсюлманите в Швейцария", се казва в комюникето, цитирано от либийската агенция Джана.


Минарето на джамията в Цюрих

Комитетът отбелязва, че не е изненадан от този развой в

държава, упражняваща политическо лицемерие

Той обвинява Швейцарската конфедерация, че кодифицира расизма и религиозната омраза в законодателството и конституцията си, като същевременно се преструва, че зачита правата на човека и върховенството на закона.

Комитетът призовава арабските страни и Организацията Ислямска конференция (ОИК) да вземат спешни мерки срещу Швейцария, за да я накарат да отмени расисткия закон.

Отношенията между Швейцария и Либия се обтегнаха след арестуването на сина на либийския лидер Муамар Кадафи на 15 юли 2008 г. в Женева.

Оттогава Либия държи на своя територия двама швейцарски бизнесмени с аргумента, че са незаконно пребиваващи.

Двамата бизнесмени бяха осъдени вчера на 16 месеца затвор в Либия, но швейцарският президент Ханс-Рудолф Мерц изключи възможността референдумът за минаретата да е повлиял на либийското правосъдие.

Двамата швейцарци са обвинени отдавна, това е политически, а не религиозен случай, каза той в интервю за швейцарското радио RSR.

Към средата на декември двамата швейцарски бизнесмени ще бъдат изправени отново пред съда, този път по обвинения в нарушение на търговското законодателство, съобщи Ройтерс, като се позова на съдебен източник в Либия.

Върховният комисар на ООН за човешките права Нави Пилай нарече забраната за строителство на минарета в Швейцария "дискриминационна", но не я окачестви като нарушение на международното право, съобщи Асошиейтед прес.

Въпреки това тя осъди "кампанията за насаждане на страх от чужденците", която доведе до получените на референдума резултати, които според Пилай "дълбоко разделят обществото".

ЕС и Съвета на Европа също изразиха загриженост от забраната на строежа на минарета, предаде Франс прес.

Местните медии обърнаха сериозно внимание на въпроса как швейцарският референдум за минаретата

може да се отрази и на Франция

Генералният секретар на Съюза за народно движение Ксавие Бертран каза в неделя, че не е сигурен дали във Франция хората имат нужда от минарета, за да изповядват исляма.

Марин льо Пен призова политическите елити да престанат да отричат стремежите и страховете на европейските народи.

До този момент във Франция има построени по-малко от 10 минарета. Всички те се издигат над джамии, наречени катедрали.

Досега минарето - кула, от която в мюсюлманския свят се отправят призиви за молитви, не пораждаше дебати във Франция. Тук Франция е безмълвно и досега сякаш беше смятано по-скоро за орнамент, отколкото за знаме.

Бялата варосана кула на голямата джамия в Париж е с височина 30 метра и не поражда смут. Минарето в Кретей достига 25 метра.

В Страсбург за минаре никой не се сеща за момента, поради липса на средства. Но ако общността поиска, тя ще има своето минаре, заяви социалистът Роналд Рис, заместник-кмет на града.

Минаре обаче ще има в бъдещата голяма джамия в Марсилия. Проектът ще бъде завършен през 2011 г. и тогава тази джамия ще стане най-голямата във Франция.

В началото на ноември френският сенатор и кмет на Марсилия от Съюза за народно движение Жан-Клод Годен връчи на мюсюлманската общност разрешителното за строеж на джамията, която ще се издига в северната част на града.

Първоначално Годен беше против джамията, но през 2001 г. промени мнението си и стигна до извода, че не може да лиши 200 хил. мюсюлмани от Марсилия от правото да имат прилично място, където да изповядват религията си.

Джамията в Марсилия ще бъде облицована с кристално стъкло и бял камък от Хърватия, какъвто е използван за изграждането на Белия дом и на Моста на въздишките във Венеция.

Молитвената зала ще бъде най-голямата в Европа

с площ от 3500 квадратни метра. В нея ще могат да се събират до 7000 души. Над джамията ще се издига минаре с височина 25 метра - то ще бъде всъщност фар, от който светлинен лъч ще отбелязва часовете за молитви.

Проектът на джамията е на архитекта Максим Рьопо, който припомня, че звуков призив за молитви ще има единствено вътре в сградата. Джамията ще струва 22 милиона евро.

Първият камък ще бъде положен на 21 април 2010 г., а храмът ще бъде открит през ноември 2011 г. на празника Курбан байрам.

Досега във Франция кампанията срещу джамиите се водеше само срещу нарушенията на принципите на светската държава.

Никой не иска мюезини, уверяват от френското министерство на вътрешните работи. Пък и мюезините ще бъдат поставени под разпореждането на кмета, както е и с църковните камбани.

И в двата случая общинските съвети за задължени да правят

оценка на вредното въздействие на шума за слуха

и да вземат необходимите мерки, за да гарантират общественото спокойствие в техните общини, се казва в Кодекса на общините на Франция.

В крайна сметка катедралните джамии остават изключение, припомня френската Служба за култовете и религиите.

Службата предпочита обаче да настоява джамиите да се строят по новите правила - 200-те проекта за общински джамии да имат само корпус, но не и минарета.

Този модел джамии е смятан за по-прагматичен, както от финансова, така и от политическа гледна точка.

Специалният докладчик на ООН за свободата на религията Асма Джахангир изрази дълбокото си безпокойство от забраната на строежа на минарета в Швейцария. Тя я определи като очевидна дискриминация спрямо членовете на мюсюлманската общност в Швейцария, предаде Франс прес.

"Дълбоко съм обезпокоена от негативните последици на това гласуване за свободата на религията и убежденията на членовете на мюсюлманската общност в Швейцария", заяви Джахангир.

Генералният секретар на Организацията Ислямска конференция (ОИК) Екмеледдин Ихсаноглу отбеляза, че е разочарован и обезпокоен от въведената забрана.

Това е злополучно развитие, което опетнява имиджа на Швейцария

като страна, уважаваща различията, свободата на вероизповеданията и правата на човека, изтъква Ихсаноглу в комюнике.

Съветът на мюсюлманите във Великобритания определи швейцарския вот за забрана на строежа на минарета като трагичен и жалък, посочва ДПА.

Вотът показа степента, в която крайнодесни расистки групировки печелят идейната битка за бъдещето на Европа, отбеляза генералният секретар на Съвета на мюсюлманите, Мохамад Абдул Бари.

"Резултатите от швейцарския референдум показват докъде и с каква бързина Европа се движи в грешната посока в отношението си и политиките си спрямо мюсюлманите и други малцинствени групи в Европа", подчерта Бари.

Италианският външен министър Франко Фратини също изрази загриженост по повод швейцарския вот.

Италия защитава правото в училищата да бъдат поставяни разпятия, поради което ние се отнасяме с безпокойство към определени прояви на недоверие или забрана на друга религия, каза Фратини, цитиран от италианската агенция АНСА.

Според него трябва да има придържане към най-новите позиции на Съвета на Европа, утвърждаващи свободата на всички религии.

Ватикана заяви, че

поддържа позицията на швейцарските епископи,

които обявиха, че забраната за строеж на минарета в Швейцария е "тежък удар върху свободата на вероизповеданието".

"Споделяме позицията на швейцарските епископи. Не виждам как може да се ограничава свободата на вероизповедание на едно малцинство или да се попречи на група хора да имат своя църква", заяви председателят на понтификалния съвет за мигрантите монсиньор Антонио Мария Свелио.

Мюсюлманите в Русия се отнасят с неразбиране към резултата от швейцарския референдум и го считат за пламване на религиозна нетолерантност, заяви заместник-председателят на Съвета на мюфтиите в Русия Дамир Хазрат Гизатулин пред руската телевизия "Вести".

Мисля, че това ще предизвика оттегляне на капитали от страна, където е пламнала някаква неразбираема религиозна нетърпимост, добави той.

Пакистански религиозни групи окачествиха резултата от швейцарския референдум като "крайна ислямофобия".

Този случай отразява крайната ислямофобия сред населението на Запад и тежката дискриминация към мюсюлманите, заяви заместник-председателят на представената в парламента радикална ислямска партия Джамаат-е-ислами.

Турски икономически министри подкрепиха призива за прехвърляне на парите от швейцарски в турски банки !

03 декември 2009

Анкара. Призивът на турския главен преговарящ Егемен Багъш към богатите мюсюлмани и мюсюлманските страни да прехвърлят влоговете си от швейцарски в турски банки след резултата от референдума за минаретата беше подкрепен и от вицепремиера по икономическите въпроси Али Бабаджан и финансовия министър Мехмет Шимшек, пише турският вестник „Йени шафак”. На брифинг за журналисти в сградата на банка Зираат Бабаджан и Шимшек определиха предложението като хубаво и посочиха, че забраната противоречи на принципите на мултикултурната и мултиезична Швейцария, която е давана като пример за религиозна толерантност.

АФ / Минаре България

В различни страни по света се организират протестни демонстрации срещу приетото с референдум в Швейцария решение за забрана на строежа на минарета.
В град Лозана, пет хиляди души организираха шествие започнало от катедралата и продължило до джамията.
В Женева близо две хиляди души издигнаха дървени макети на минарета пред катедралата в която преди хиляда и 500 години е проповядвал основоположникът на протестантството Жан Калвин.
Същевременно в Либия, двама швейцарски бизнесмени бяха осъдени на 16 месеца лишаване от свобода и парична глоба от хиляда и 500 долара за това, че визите им не отговарят на изискванията.
Информационните агенции отбелязват, че присъдата е била произнесена след референдума в Швейцария.

"Хюриет”: Егемен Багъш призова богатите мюсюлмани да преместят влоговете си от швейцарски банки в Турция !

02 декември 2009


Анкара. Турският държавен министър и главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш призова богатите мюсюлмани със сметки в швейцарски банки да преместят влоговете си в банки в Турция в отговор на референдума в Швейцария, в резултат на който ще се наложи забрана за строителство на нови минарета в страната, пише днес турският вестник „Хюриет”. Министърът изрази увереност, че „забраната ще помогне на нашите братя мюсюлмани да преосмислят дали да държат парите си в швейцарски банки”. Вратите на нашите банки са винаги отворени за нашите братя мюсюлмани, заяви Багъш. АФ

Ислямът и символите му все още всяват страх в ЕвропаНезадоволителният диалог между културите доведоха до забраната на минаретата в Швейцария на отминалия референдум, смята коментатора на седмичника "Райнишер Меркур" Волфганг Тилман.

Швейцарският референдум относно минаретата би завършил вероятно с друг резултат, ако в Европа бяха налице по-недвусмислени признаци за разбирателството между културите. Например, ако повече европейски политици, църковни водачи и повече ислямски съюзи бяха подкрепили желанието на турските християни иззетата през 1943 година от военните църква "Св. апостол Павел" в Тарс, родния град на апостола, отново да бъде използвана като действаща църква, а не само като музей.

Разбирателството да е взаимно
През октомври, година след подадената за това молба, турският държавен министър Фарук Челик и Али Бардакоглу, оглавяващ Главния директорат по религиозните дела /Диянет/ посетиха Германия и осветиха голяма джамия в Дуизбург. Те увериха германската пълномощничка по въпросите на интеграцията Мария Бьомер, че ще се застъпят за църквата в Тарс. И след това, подобно на редица други техни колеги преди тях, не направиха нищо.
Затова пък Европейският съюз прояви голяма неохота да приеме преследвани в Ирак християни, докато съветът на министрите успешно се пребори в едва ли не насила взетото решение думата "християни" да не се посочва изрично. Европа се чувства безпомощна към ислямските култури. Тяхната главна ценност е подчинението. Това подхранва подозрението, че ислямът се стреми към господство. И вдъхва несигурност у гражданите: те се страхуват от евентуално културно надмощие на мюсюлманите и постепенна загуба на либералното общество.
Страхът има фатални последици
Швейцарските граждани искаха да дадат сигнал, като посочат докъде следва да се простират границите на малцинствата. И бяха готови да заплатят за това висока политическа и икономическа цена. По тази причина позволиха да бъдат убедени от пропагандата на национално-консервативната Народна партия, която внушава, че минаретата рушали културата и профила на градовете - макар всъщност досега да не е планиран строеж на нито една джамия, нито пък на минаре.
Резултатът е опустошителен за интеграцията в Европа и за отношението между християнския и ислямския свят. Швейцарските политици подцениха страховете на гражданите. Те заложиха на самочувствието на силната, традиционно толерантна многонационална държава. Няма полза да корим сега народа, че проиграл доверието на правителството и да си пожелаваме правителството да си избере друг народ.
Ключът към решението в ръцете на релиигите
Те трябва да се споразумеят по човешките права и отношението между претенции за истинност и плурализъм. Трябва да го направят с ангажираната подкрепа на правителствата и на европейските институции. Брюксел вече показа интерес към разграничаване от религиите и тяхното маргинализиране.
Вероятните жалби на мюсюлмански групи към Европейския съд за човешките права едва ли ще доведат до нещо добро. Страсбургските съдии вече демонстрираха някои недостатъци на религиозната си компетентност: те постановиха за цяла Европа, че кръстовете нямат място в публичните помещения, защото това е нарушение на човешките права. Може би строежът на минарета, църковни кули и пр. биха окачествили едва ли не като капитално престъпление спрямо вярващите?


Източник
Минаре България

Велосипеди под наем до метрото
Труп на момче разплете убийство за 100 бона
Понеделник 7 Декември, 2009

* Главна
* България
* Свят
* Мнения
* Бизнес и финанси
* Спорт
* Живот

* АРХИВ

Накратко

7 Декември, 2009

Повечето австрийци не са против минаретата







Мнозинството от австрийците не биха подкрепили забрана на изграждането на минарета на евентуален референдум, подобен на този, който неотдавна бе проведен в съседна Швейцария. Това показват данни от социологическо проучване на института Галъп. Според резултатите на изследването делът на противниците на изграждането на минарета сред австрийското население не превишава една трета, а 60 на сто от участниците в допитването не подкрепят подобна забрана. Дори сред поддръжниците на десните партии и консерваторите няма много хора, които са против минаретата. Мнозинството от австрийците не одобряват някои принадлежности на исляма като никаба или бурката, които напълно скриват външния облик. По-голяма част от жителите на Австрия (53 процента) подкрепят забраната на такава форма на облекло. Около 83 процента от анкетираните отбелязват, че нямат отрицателен опит от общуването с привърженици на исляма.

06 декември 2009

Берн/Анкара.Швейцарският външен министър Мишелин Калми-Рей каза, че решението, което произтича от референдума да не се позволява изграждане на нови минарета в страната, не означава отхвърляне на мюсюлманската общност, ислямската религия или култура в Швейцария, пише днес турският вестник "Хюриет". Мюсюлманите по думите на министъра са неделима част от швейцарското общество.
На референдум на 29 ноември повече от половината участници в допитването подкрепиха предложение на дясна партия да не се позволява строителството на нови минарета в Швейцария.

Аф / Минаре България

Поглед от минарето !

Референдумът за забрана на минаретата в Швейцария показа, че анти-ислямистките настроения в Европа стават все по-силни !

От Цветелина Манолова

Апокалиптични картини плашеха швейцарците в навечерието на референдума

[Reuters]

"Никога не ме е било толкова срам, че съм швейцарец" - с тези думи в главите осъмнаха половината жители на живописната алпийска република миналия понеделник, след като на референдум беше одобрена забрана за строежа на минарета в страната.
Мнозина биха се запитали дали швейцарците нямат по-сериозни неща, с които да се занимават, и вероятно ще са прави, защото след този референдум реномето на страната, популярна като една от най-толерантните, неутрални и демократични държави в Европа, вече никога няма да е същото. Резултатът от допитването не е никак безобиден. Първо, защото се случи в страна, позната с демократичните си традиции, в която мюсюлманите са едва 3.5% от населението, а от 150 джамии и молитвени домове само 4 имат минарета. Второ, защото на референдума излязоха да гласуват нетипично много хора - 53% (при условие че традиционно активността е не повече от 40%). И трето, защото резултатът беше абсолютно изненадващ, тъй като всички анкети преди гласуването показваха, че повечето гласоподаватели ще маркират отговор "не", а почти 58% избраха "да". Така Швейцария, която е предимно известна с пасторалната си атмосфера, алпийските пасища, шоколада, часовниците, банките и неутралитета си, отчетливо се включи в една откровено популистка и все по-силна напоследък антиислямска тенденция в Европа.

Страх, покрит с бурка
Причините, които могат да вкарат в подобни проблеми дори една зряла и демократична страна, са доста разнообразни. Една от основните е либералната система, която позволява почти всякакви казуси да бъдат подлагани на референдум. Културните различия, които за страна, в която повече от 20% от населението са чужденци, също имат важна роля. "Този резултат се дължи на страха и неразбирането на мюсюлманската култура и е израз на едно широко разпространено притеснение", обясни пред "Капитал" журналистът от авторитетният швейцарски седмичник NZZ am Sonntag Маркус Хефлигер. Именно в този страх се прицелиха плакатите, агитиращи за забраната, на които беше изобразена мрачно гледаща жена, загърната в бурка, на фона на издигащите са като черни ракети минарета, стъпили върху червените цветове на швейцарското знаме. Дори невежеството на хората обаче трудно може да обясни подобни страхове. В Швейцария, която има 7.5 милиона жители, живеят около 400 000 мюсюлмани, голяма част от тях идват от Балканите - от Босна, Косово и Турция, и дори не следват правоверните норми - не носят типичните дрехи, не се молят редовно и не се хранят по ислямските традиции. По швейцарските улици пък много рядко се срещат жени с бурки. Дебатът преди гласуването се фокусира около ислямските обичаи и техния ефект върху положението на жените в обществото, което накара отявлени активистки на феминисткото движение да се включат в кампанията. Те атакуваха мюсюлманите, защото оправдават принудителните бракове, убийствата на честта и побоя на жени - все неща, които не се вписват в традиционните европейски норми. Според Хефлигер дори и инициаторите на референдума от дясната Швейцарска народна партия признават, че той е имал повече символично значение и че гласуването не е било срещу минаретата. "Минаретата се смятат за символ на политическия ислям", обяснява той.

Лошият пример и последствията
Резултатите от референдума в Швейцария предизвикаха доста отрицателни реакции, особено в другите европейски страни, където антиислямските настроения не са новост. Притесненията от бързо нарастващото в резултат на имиграцията и високата раждаемост мюсюлманско население на Стария континент стават все по-силни. Преди месец във Франция, където живеят една пета от общо 15 млн. мюсюлмани в Европа, се обсъждаше евентуална забрана за носенето на забрадки. В Холандия, Италия и Дания, в която дори няма джамии с минарета, пък се чуха силни призиви да бъде последван швейцарския пример. "Швейцария ни изпраща ясен сигнал: да на камбанариите, не на минаретата", коментира Роберто Калдероли, министър в италианското правителство от националистическата партия Северна лига.
За самата Швейцария последствията от референдума пък ще са предимно с отрицателен знак. Близо 7% от годишния износ на страната, или $14.4 млрд., е предназначен за мюсюлманските държави, а компанията Nestlе е най-големият производител на храна, която е допустима за консумация според ислямските норми. Голяма част от туристите в Женева и Цюрих пък идват от страните от Персийския залив. Турция, която е най-силно засегната от антиислямските настроения в Европа, вече призова мюсюлманите да изтеглят парите си от швейцарските банки. "Предполагам, че търговските ни отношения с другите страни ще станат по-трудни", призна министъра на правосъдието Евелин Видмар-Шлумпф. Авторитетът на страната като посредник в конфликта между израелци и палестинци, както и в опитите за помирение на турци и арменци, също е накърнен.
Освен това отношенията на Швейцария с мюсюлманските страни вече са доста обтегнати заради проблемите с Либия. Те започнаха миналата година, когато в Женева бяха задържани синът и снахата на либийския лидер Муамар Кадафи, и продължиха с ареста и осъждането на двама швейцарци, работещи в Либия. Най-вероятно това също е повлияло върху швейцарските избиратели при гласуването в неделя.

ВК / Минаре България

Анализ: швейцарските избиратели решиха да се забрани изграждането на минарета

От проф. Жан-Франсоа Майер*