Cрещата на върха на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO),

Откриването на срещата в централата на ФАО в Рим

Ръководителите, присъстващи в Рим на срещата на върха на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO), си поставиха "стратегическа цел" да "изкоренят глада в света", най-вече чрез засилване на помощите за земеделие в развиващите се страни.

Те направиха това в заключителна декларация, приета още през първия ден на срещата, за да подчертаят по този начин единомислието си по обсъжданите въпроси.

Очакваше се обаче на срещата да бъде поставена целта за изкореняване на глада до 2025 г., а в заключителния документ залегна формулираната още преди 9 години цел за намаляване наполовина на гладните хора до 2015 г.

Конференцията бе обект на критики заради отсъствието на лидери на най-богатите страни в света.

Италианският премиер Силвио Берлускони е единственият лидер от групата на осемте най-развити страни в света, който присъства на срещата, която продължава до сряда.

Сред останалите 60 държавни и правителствени глави, които пристигнаха в Рим, са либийският лидер Муамар Кадафи, президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва и на Зимбабве Робърт Мугабе.

Лидерите се обединиха около нова стратегия за борба с глада в света и подпомагане на бедните страни да се изхранват сами.

Държавните ръководители обаче не обещаха да предоставят средствата, за които ООН настоя по-рано.

Страните се ангажираха да увеличат значително помощите за земеделие в развиващите се държави, така че гладуващите хора в света, чийто брой вече достигна 1 млрд. души, да могат да се изхранват сами.

Битката с глада може да бъде спечелена, заяви генералният директор на ФАО Жак Диуф, призовавайки планетата да увеличи земеделската продукция със 70%, за да може да изхрани над 9 млрд. души до 2050 г.

Прехраната е основно право,

заяви генералният секретар на ООН Бан Ки-мун в началото на срещата.

Той напомни за шокиращата статистика за жертвите на глада и предупреди, че ситуацията ще се влоши, ако климатичните промени не бъдат ограничени.

"Само днес от глад ще умрат 17 хил. деца. По едно на всеки пет секунди. 6 млн. на година", каза генералният секретар на ООН.

Той говори и за решението си вчера да не се храни, за да привлече вниманието към проблема с глада в света. Миналата седмица генералният директор на (ФАО) Жак Диуф призова хората по света да участват на 14 ноември в еднодневна гладна стачка в знак на солидарност с гладуващите по света.

"Продоволствената криза днес е сигнал за пробуждане за утрешния ден.

До 2050 г. нашата планета може да стане дом на 9,1 млрд. души... до 2050 г. знаем, че трябва да произведем 70% повече храна, въпреки че климатът става все по-необичаен и непредвидим", допълни той.

В навечерието на международната конференция за климата в Копенхаген генералният секретар на ООН говори за връзката между сигурността на прехраната и климатичните промени.

Ако глетчерите в Хималаите се стопят, това ще засегне живота на 300 млн. души в Китай и на 1 млрд. в Азия, предупреди той.

Трябва да направим значителни промени, за да си осигурим прехраната и по-специално да предпазим най-бедните и най-уязвими нации, подчерта Бан Ки-мун.




Папа Бенедикт XVI призова по време на срещата богатите страни да направят повече за изкореняване на глада в света, като подчерта, че алчността и спекулациите, а не прирастът на населението, са главните причини за глада и бедността. Статистиката сочи, че Земята може да произведе достатъчно храна за всичките си жители, каза папата.

Според него няма пряка връзка между глада и прираста на населението и доказателство за това е осъдителното унищожаване на храни за икономически цели.

Папата очевидно имаше предвид практиката на някои страни и селскостопански сектори, предимно в развитите държави, да унищожават излишъка от продукция, за да поддържат цените високи, отбелязва ДПА.

За да се борим и победим глада, е важно да предефинираме принципите, които досега са определяли международните отношения, каза Бенедикт XVI.

По думите му те трябва да се основават на човешката солидарност и нейния определящ принцип - любовта, която не може да съществува без схващането за справедливост.