“Нека започнем със себе си”

muslim Пон Окт 11, 2010 9:27 pm

Аллах е създал душата (нефс) за всеки от Своите раби, която повелява злото, за да изпита доколко е искрено рабството му към Него.

И е сторил най-силните й качества да са невежеството (ал-джехл), угнетяването (аз-зулм) и скъперничеството (аш-шух). Затова тя клони към лошото и бяга от доброто, и не обича трудността. Поради това, тя ненавижда каквото и да е натоварване. Обича да получава дял от всяка дейност, извършвана от раба. Най-привлекателното нещо за душата е нейното усещане за върховенство и превъзходства над всичко около нея, за покоряването на сърцето и мобилизиране на неговите чувства за обслужване на нейния дял. А сатаната стои зад нея, и възползвайки се от нейната глупост и скъперничество, й разкрасява делата, чрез които тя получава своите видими и невидими дялове. Затова душата притиска сърцето, за да може то да нареди на останалите органи да изпълнят онова, което тя иска и желае.

И тъй като самата душа е обичана и онова, към което призовава също е обичано, отдалеченото от Аллах сърце й се подчинява, от което рабът започва да не обича друго, освен себе си; да не спори, освен зa да я защити; да мрази онези, които я мразят. Той започва да се радва само на онова, на което душата му се радва; да изпитва мъка само за онова, за което тя изпитва мъка; да се надява само на онова, на което тя се надява; да се бои само от онова, от което тя се бои - и така във всички други усещания, докато не се стигне до пълното поробване на сърцето. Тогава то става неин покорен роб, който изпълнява нарежданията й и безпрекословно изпълнява нейните желания. Следователно, душата повелява злото: "И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото... "(Юсюф:53) . Тя е свидлива, желае да си присвои всичко добро: " ...А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите" (Хашр:9).

Пророкът (С.А.С.) казва: "Пазете се от угнетяването, защото в Съдния ден угнетяването [ще се превърне в] тъмнини! И се пазете от скъперничеството, защото скъперничеството погуби онези, които бяха преди вас, като ги накара да пролеят кръвта си и да си позволят онова, което им е забранено!"

(Муслим) От Абу Ал-Хиядж Ал-Асади е предадено, че е казал: "Както обикалях около Свещенния дом, видях един човек да казва само: "О, Аллах, пази ме от скъперничеството на моята душа", и нищо друго. Затова го попитах защо го прави, а той каза: "Ако успея да се предпазя от скъперничеството на моята душа, няма да крада, няма да извършвам прелюбодеяние и няма да върша нищо греховно". След това разбрах, че този човек е [прочутият със своята щедрост] Абду-р-Рахман ибн Ауф (Р.А).

Страстта Според ислямските теолози, страстта (ал-хауа) е онова, към което клони душата.
Всяка душа, която нейният притежател не е успял да укроти чрез борба, желае спокойствието и сладострастията, независимо дали са физически - като например страстта към яденето, пиенето, половия акт, трупането на пари и т.н. - или духовни - като обичта към високите длъжности, стремеж към показност, към похвали, желание за популярност и сочене с пръст. Тя обича спасението и ненавижда да бъде упреквана или обвинявана в грешка. Обича да е издигната над останалите и ненавижда някой друг да се издигне над пея. Обича да й се подчиняват, но не обича да се подчинява. Опасност от следването на страстта (ал-хауа)
Ако човек откликне на всичко, което желае неговата душа с нейните страсти, неизбежно ще стигне до гибелта. Той няма да изпълнява никакво задължение (фарз), защото душата му ненавижда задължаването и обича спокойствието. И ако все пак в сърцето му е останала малка частица от вярата, и той изпълни някое задължение (фарз), то душата няма да остави това му деяние да остане чисто за пред Аллах, без да вземе своя дял от него. Тя ще го накара да го извърши с показност или с надменност, смятайки, че той е по-добър от другите в изпълнението на тази дейност, че с извършеното дело той трябва да заеме достойно място сред хората, дори пред Аллах. По този начин неговата душа ще получи своя дял от това деяние. Така човекът няма да чувства безпокойство за начина, по който е събрал богатствата си, защото цялото му внимание ще е насочено към душата му - за задоволяване на нейния стремеж към трупане на богатство - без оглед дали това е позволено (халал), или забранено (харам). Всяко прегрешение, извършвано от раба, се дължи изцяло на невежеството (ал-джехл) или страстта (ал-хауа). Така например, онзи, който лъже, за да спаси себе си в дадено положение, не би направил това, освен следвайки прищявката на своята душа, обичаща спасението и бояща се от упрека. Онзи, който краде, също следва прищявките на своята душа, ламтяща за богатства, за да ги харчи за своите страсти. Онзи, който се стреми към показност, също следва прищявка на своята душа, обичаща издигането в очите на хората. Така: човек не се забавя за колективната молитва (саля-намаз с джемаат) освен поради следване на прищявката на своята душа, обичаща безгрижието; не се забавя за началния текбир [произнасянето на думите "Аллаху акбар" от имама] без уважителна причина, освен поради следване на някоя прищявка на своята душа; не изоставя говеенето, освен търсейки несмущавано спокойствие за своята душа; не изоставя допълнителната нощна молитва (каям ал-лейл), освен следвайки прищявката на своята душа, обичаща спокойствието и ненавиждаща затруднението. Никой учен не отрежда решение по юридическо-богословски въпрос (фетва), противоречащо на общоприетите постановки сред учените, освен, следвайки прищявката на своята душа, обичаща заемането на висок пост при някой управник или бояща се за себе си от това, което може да я сполети, ако каже истината и отсъди друга фетва, несъвпадаща с онова, което иска управникът. Ето защо, даже и най-малкият пропуск в изпълнението на задълженията (фарзовете) и послушанията не е нищо друго, освен резултат от следването на страстите. Свещеният Коран на много места ни предупреждава за опасността от следването на страстта.
Всевишния казва: "Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?" (Фуркан:43) Следователно, онзи, който следва страстта си, започва да й служи и да я приема за божество, защото й се подчинява във всичко, което тя му нарежда.
Всевишния казва: "...И не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!" (Кахф:28)
Когато страстта бива последвана, сърцето започва да нехае за Аллах и връзката с Него се прекъсва.
Всемилостивия казва: "Да, онези, които угнетяват, следват своите страсти в неведение... " (Ар-Рум:29). И още: "А ако не ти откликнат, знай, че следват само страстите си!" (Касас:50).

Следователно, неоткликването на призива на призоваващия към напътствието и истината, е плод само на следването на страстта. Никой дар от Аллах не се е погубвал, и нищо добро не е отнемано от някой раб, освен поради страстта, както е посочено в разказа за Белам в Свещения Коран: "И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашите знамения, а той се изплъзна от тях. И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от заблудените. А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях. Ала той се привържа към земята и последва страстта си, и е като кучето нахвърлиш ли му се, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, задъхва се пак" (Араф:175-176).

Свещеният Коран ни напомня, че душата и нейната страст разкрасяват на сърцето извършването на греха, дори ако този грях се изразява в убийство и дори ако това убийство е насочено към най-близките хора, както се споменава в разказа за двамата синове на Адам: "И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите" (Маида:30).

И в разказа за Юсуф (А.С.), когато неговият баща Якуб (А.С.) се обръща към останалите си синове, заради онова, което са сторили със своя брат Юсуф: "...Рече: "Да, разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубаво е да се търпи. От Аллах се търси помощ... " (Юсюф:18).

Душата може да разкраси на човека съдружаването с Всевишния Аллах, и не само това - тя разкрасява и на другите хора това съдружаване. Ето какво се казва в разказа за Муса и Ас-Самири: "Рече [Муса]: "А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?" Рече: "Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах. Така ми го разкраси душата ми" (Та Ха:95-96).

И самудяните, народът на пророка Салих (А.С), не са пристъпили към заколването на камилата и не са излъгали своя пророк, освен, следвайки страстта на своите души, която взела връх над тях.
Всевишния казва: "[Кълна се] и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост! Сполучва онзи, който я пречиства. А губи онзи, който се омърсява. Самудяните отричаха поради своето непокорство " (Шамс:7-11)./Откъс от книгата “Нека започнем със себе си”автор д-р Маджди Ал Хиляли /

Източник