Как интернета ми показа пътя към спасението (история от Македония)

КАКО ИНТЕРНЕТОТ МИ ГО УКАЖА ПАТОТ НА СПАСОТ

От моята религия-православно християнство, знаех много малко. Причината е, че детството, младостта, ги прекарах в комунистически и посткомунистически период, пък религията не ни беше много позволена, а и нямаше кой и да ни я обясни. Както много от християните, така и аз сляпо я следвах традицията. Знаех това което ми го кажат най-близките, от свойте скромни знания пренесени от баби и дядовци, и никога със здрав разум не съм се запитвала защо е това така, защо и аз това го правя, значи си затекнал , си наследил вяра и това е, няма друго. Всичките обичаи и ритуали които сме ги правили, никога не сме се запитвали: А защо ги правиме , ами ако не са от вярата?
В християнството е Света Троица , или три бога в един, мене това никога не ми е било ясно. И всякога в най-тежките моменти от живота когато за нещо Му се молех, го замислях както Един. Потърсих на повече места, но никъде не намерих истината, и така и по-натам си остана по старому .




Зимата на 2008 г някъде в началото на годината прекарахме Интернет вкъщи. До тогава компютрите и нета за мене бяха непознати. В началото не ми беше интересно да влизам в нета, защото не знаех нито да работя на компютъра, нито да сърфирам из страниците, та мойте влизания бяха много редки. В свободните моменти когато влизах в нета, по-често се задържах на македонските страници четейки някой дневни новости, новини , и като всеки „добър“ македонец приоритет ми беше дневната политическа сцена. Влизах и в страници където търсих истината за моето съществуване на този свят.




Задълбочих се в някой страници където се обясняват религиите, създаването на света и човека, но навсякъде гледах с дълбока резерва. Четох за будизма, четох за вицца , четох и за други, но за Исляма въобще не поглеждах.
За мене Ислямът беше страшна вяра. Разбирах за Исляма от това което гледах по ТВ , от всички тия новини които с години ни ги пласират медиите. Ислямът е страшен, това е вяра на мъжете, вяра на убийства, вяра без милост и правда.




Регистрирах се в известен македонски форум, и като по обичай първото ми влизане, беше в подфорума "религия", и таму тема "Жената в Исляма ". Влязох от любопитство (тогава така мислех) и гледам един член на тоя форум - Омер ел Фарук , я брани вярата Ислям, с някой аргументи за мене въобще непознати и неясни. Пише, че жената в Исляма е равноправна, че в Исляма я има най-голямата свобода и т.н. и си мислех на ум "Какво му е на този човек, до толкова ли дойде светът и за вярата да се лъже и да се измисля, само за да се защити, и да се покаже в най-хубавото?". Няколко дена го четох, писах му някой и др пост, ама ме заинтересува от къде ги вади тия аргументи, или сам си ги измисля. И някъде към края на месец Май, в началото на Юни , значи точно преди една година, този същия член отваря тема: „Отвори се нов портал и форум ИСЛЯМСКИ ЦЕНТЪР .
Отидох веднага на линка , ама нерегистриран не можеше да чете, и оставих (и ония хора там са страшни, а може и със сила да ме потурчат, историята размисля в мене). Не мина много време и пак се върнах, и си мислех дали ще ми навреди ако се регистрирам, какво ново мога да науча, какво ново от това което съм слушала и гледала за Исляма?




После няколко дена влизах във форума и а да се регистрирам и се отказвах. Така няколко пъти. Накрая се регистрирах "от любопитство". От това което четях нито дума не схващах, като че ли на друг език беше написано, а не на македонски, но после след всеки пост, след всяка тема, останалите членове винаги се обръщат с прекрасни думи, "Аллах да те награди с дженнет" , и други думи изпълнени с топлина, милост и братство . Пак бях в недоумение, си мисля: "Боже какво е това, та нали в Исляма има само терористи, как може от устата на такива злобни хора, да излязат такива приказки?". Продължих да влизам всекидневно, не разбирах нищо от написаното, но някак си ми беше топло във форума. Хората се почитаха, бранеха и съветваха, а аз отдавна не съм почувствала подобно отношение между хората. Първите постове които написах, изчезнаха поради някой технически проблеми на форума и не се сещам какво написах, само знам че на едно мое питане защото не можех да разбера една ситуация, един член ми рече, че това е така защото аз с моята вяра, колкото и да се трудя няма да разбера, сляпа ще си остана.




Искрено ме заболя, и му върнах отговор, че не е наша работа да казваме на кой колко и каква му е вярата. Поисках членство в женския раздел-не ми беше одобрено. Не бях мюсюлманка, а там пишеше "Само за сестри мюсюлманки". Но исках да зърна, да видя как се жалят, как плачат за неправдите, да им дам утеха, че не трябва да търпят Исляма, че извън него има свобода за всяка жена, не може да се подчиняват на мъжете!




После дойде една доста актуална тема, и в нея чета работи на който не мога да се начудя , и почнах да д*тирам на тази тема. Не можех да разбера някой работи, и не ми бяха ясни отговорите на мойте въпроси .
Тогава на ЛС ми пише Шеик и ми рече: "Ако искаш да ти обясня по-детайлно ето ти го моя МСН , и ще ти обяснявам в детайли. Първоначално бях скептична и дистанцирана, но го оставих на МСН и чакам да видя какво ще ми обяснява, с намерението след като ми обясни, веднага да бъде изтрит.
Първите думи на Шеик бяха тия: „ Някой интернета и МСН го използват за всякакви банални и непотребни муабети , айде аз и ти да го използваме за запознаване с истината". И си мисля: "С коя истина сега ще се запознаваме?", и почнах да чета това което ми пишеше. Докато той ми пишеше, аз само си викам на ум "Леле". Както той ми пишеше, така аз потвърждавам че е така. Както той ми пишеше, така на мен очите ми се отварят. Както той ми пише, така на мен сърцето към Аллах ми се отваря. Шеик пишеше цяло лято, аз не го изтрих от МСН туку всеки ден чаках да дойде и да я донесе темата за тоя ден. След това по някой свои братя и сестри от Скопие, взе да ми праща книги - да чета, да видя, да науча.




Промени ми се живота. Ако до тогава, свободното време го използвах за нет , сега свободното време го използвах за да си свърша домашната работа, само по-бързо да я свърша и да седна на компютъра и да чета във форума, и на всички ония страници които Шеик ми ги посочваше. В обяснението на Исляма, започнаха да се присъединяват и останалите. Присъедини се Ефендия, присъедини се Ел Муслима Даи Я, и така цяло лято мина в обяснение, а аз поглъщах на един дъх всичко това което ми говореха.




В края на Август, вече ги знаех основите на Исляма, и все имаше логика, все съвпадаше с моята замисъл за Единния и Единствен.
В това време, започна да се чувства във форума една радост, някаква специална възхита и милост. Всички с нетърпение очакваха 1-ви Септември, и Рамазана, поста. Не ми беше ясно, какво толкова очакваха, аз никога не съм могла да постя, а това пък и цял ден да си гладен и жаден , не ми беше ясно. Мислейки над това, един ден реших, и аз ще постя, да вида защо е толкова особено. Казах на няколко от членовете, те нищо не ми отговориха, както и да е, но аз бях решена, и се подготвях психически, но ме беше страх, че няма нито един ден да издържа. На 30-ти Август баш преди започването на поста, на МСН се появи члена Даи Я и му викам:

Даиjо! Има ли още нещо което трябва да знам, а не знам. Да не трябва още нещо да се подготвя преди поста?
- А ще постиш ли? - пита Даи Я.
- Ми да, ще постя - отговарям аз
- Защо питаш?
– Така!
А шехадета каза ли го?
- Не! Ще го кажа, сега уча. Когато се науча ще кажа и шехадета !
- Тогава защо ще постиш, и без това няма да ти бъде приет. Поста е за Аллах. Поста е за мюсюлманите.
Стъписах се в първия момент, исках да постя, и наистина, защо да постя, като още от началото знам, че няма да ми бъде приет. И в тоя момент нещо в мен се отвори , кое е това което ме прави да бъда по-долу от другите, а ми е ясно и знам, че няма друг бог освен Аллах, няма нищо по-светло, по-мило, по-драго от Аллах на този свят.




Ами сега какво да правя!? На кой да го кажа шехадета ? Нямам никой покрай мене, а искам в този момент. Сърцето ми удряше в луд ритъм мисля, че в гърлото ми се качи. Времето минаваше, Рамазана наближаваше, а аз няма на кой да кажа шехадета . В този момент на МСН се появи и Шеик , и реших - имам двама свидетели на МСН и ще пиша. Добавих ги в чата и написах :
„ Брате Шеик , брате Даи Я искам да ви кажа на двамата, една работа, а тя е: Ешхеду ен ла илахе илаллах , ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве Ресулуху .
Оттам нататък не помня, започнах да плача, сърцето ми удряше лудо, какво ми писаха - не знам, само знам, че после в чата имаше около десетина човека, всички нещо пишеха. Всички ми честитиха, всички се радваха. Запомних само думите на Ел-Муслима : „ Някой тази вечер ще спи с меляйкетата , чист“.

Започна поста, никакъв проблем не се появи, никаква потр* от храна и вода, се учудвах как така може, се възхищавах на Божията милост, бях като в сън от преголяма възбуда и щастие.



След 2 дена в Скопие в Хатиджук джамия, отидох да кажа шехадет пред сестрите. Ел Муслима ми купи първата шамия и ми я сложи на главата, почувствах се специална, не знам дали и кралицата когато и слагат короната била ли е по-щастлива от мене в този момент. Заминаваме в джамията, а там пълно със сестри. Не ги познавам, а чувствам толкова голяма любов към тях, обич, такава каквато никога през живота си не съм усещала. Всички плачат и ме гушкат, а аз пък като в сън от превъзбуда си мисля: „ Какво сторих аз Аллах мой, за да избереш мен и да ми я подариш Твоята милост, с какво съм по-специална от другите?". Благодаря Ти Аллаху, благодаря Ти за това което ми подари.

Ля иллаха илла Аллах! Аллаху Акбар!

прекрасна история!

Любо, наистина благодаря на Аллах, че не съм редактирала точно този превод и не съм го пуснала аз, а ти!
Разплака ме, прочетох историята и на Адхам, направи ни много щастливи.

Аллаху Акбер. Откога не бях влизала..и първото нещо,което прочетох,беше историята на македонката )) МашаАллах. И аз се разплаках от радост ))) Аллах да е доволен от нея и от всички ни. Амин )))

Аллаху Акбар!
Когато стигнах до момента на шехадета - направо изтръпнах!
Аллах да напъти всички ни и джазакум Аллах хайр, че направихте достояние тази история!