Семейството в Исляма

Семейството в Исляма

Съществуват много дефиниции за “семейство”. Една от тях е: семейството е социална група от хора, свързани чрез кръвни или родствени връзки. Членовете на семейството имат определени задължения, които сa взаимни. Те са необходими, за да съществува мир и спокойствие при съжителството им.

Основите, върху които се изгражда семейството, са регламентирани от ислямските норми. Здравите основи гарантират нормалното съществуване, сигурност, уважение, и обич.

Всеки мюсюлманин трябва да се стреми към създаване на свое семейство. Но условие за това е той да може да поеме отговорностите на брака. Според Исляма бракът е обет, обещание на партньорите един пред друг, и на всеки от тях - пред Бог.

Всевишният Аллах казва в Корана:
”О, хора, бойте се от вашия Господ, който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и намножи от двамата много мъже и жени. ” (4:1)

Ислямските постановки относно брака се прилагат както за мъжете, така и за жените. На женските потребности се отделя сериозно внимание. Съпругът няма права над собствеността на жената, която й е принадлежала преди сватбата, или й е дадена след нея. Нещо повече - мъжът е натоварен с изкарването на прехраната и осигуряването на икономическата стабилност в семейството. Дори, според някои учени, жената не е задължена да върши домакинската работа, въпреки че по принцип го прави.

Според Исляма, бракът е много сериозно и отговорно задължение. Затова той определя норми за постоянство на брачната връзка. Например, намерението трябва да бъде искрено и не трябва да се забравя, че това не е временен избор. Затова са забранени пробните или случайните бракове.

Брачният договор представлява постоянна и сериозна връзка. Но ако не върви добре, той може да бъде прекратен с добрина, мир и справедливост.

В отношенията между съпруга и съпругата, съпругът е длъжен да се отнася към жена си с добрина и честност. Той трябва да я задържа при себе си с добро, или да я освободи с добро:”...(жената) или да се задържи с благо, или да се пусне с добро...” (2:229)

Според предание на Пратеника (С.А.С.), “Най-добрият сред вярващият е този, който се отнася най-добре към семейството си.”

Освен, че мъжът е задължен да се отнася с добрина и справедливост към жената, той е отговорен и за нейното обезпечаване - с радост, без да я упреква, ощетява или да проявява снизхождение. Издръжката включва право на жилище, храна, облекло и всички основн нужди - всичко това трябва да е така, че да осигурява на жената разумно уединение, спокойствие и независимост.

Тези права трябва да се изпълняват без да се достига разхищение и скъперничество.

Но освен материални - жената има и нематериални права. Те също са със задължителен характер. Едно от тях е съпругата да бъде уважавана. Не бива да й се причинява вреда, или да се ограничава свободата й.

Наред със своите права, жената има и задължения. Най-важното сред тях е да способства за успеха и щастието на семейството.Тя трябва да се грижи за разбирателството, спокойствието и хармонията в него.

Съпругата трябва да бъде вярна и честна. Не бива да мами съпруга си, да приема в дома си чужди мъже, без негово знание, или да вземе подаръци без негово одобрение. С това се цели да се избегне ревността, клюките.

Съпругът поверява имуществото си на съпругата си, като тя е длъжна да го пази и да не се разпорежда с него без знанието на своя съпруг.

Що се отнася до интимните отношения между съпрузите, то жената трябва да бъде винаги в добър вид и в добро настроение, за да е желана от своя съпруг.

Отношенията между децата и родителите също не трябва да се пренебрегват. Децата са радостта в земния живот. Но те не трябва да са източник на гордост и фалшиво високомерие за родителите.

В Съдния ден всеки ще отговаря единствено за себе си и никой няма да може да помогне на друг: ”В деня, в който мъжът ще избяга от брат си и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си - всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.” (80:34-37)

Ислямът възлага възпитанието на децата на родителите. Мухаммед (С.А.С.) е казал:”Всяко дете се ражда с чиста природа, после родителите са тези, които го правят юдей, християнин или езичник.” (Бухари)

Децата също притежават права - право на възпитание, отглеждане, духовно благополучие, образование и други.

Мухаммед (С.А.С.) много обичал своите деца, внуци и децата изобщо.Той казвал, че мюсюлманската общност трябва да се отличава от останалите общности по обичта си към децата.

Когато едни родители имат дете, те трябва да полагат грижи за него. В случай, че родителите отсъстват, или са починали, отговорността пада върху близките и роднините. Но ако и те нямат възможност да се грижат за детето, то, в този случай, това задължение се превръща в колективна отговорност на цялото мюсюлманско общество, което включва длъжностните лица и обикновените хора.

Но освен права, всяко дете има и задължения. Според Исляма, отношенията и правата между децата и родителите са взаимни. Понякога обаче тези отношения могат да се разрушат, поради различия във възрастта или поради други фактори, и да се стигне да неразбирателство. Затова Ислямът е предвидил определени положения за отношението на детето към неговите родители.

Въпреки, че родителите са с по-голям опит, те невинаги постъпват правилно спрямо децата си. Също така, децата невинаги оценяват всичко, което родителите им са правили за тях.

В Корана се срещат примери и за двата случая. Споменава се и това, че ако родителите престъпват и не се покоряват на Аллах - децата им не бива да ги следват, въпреки, че родителите заслужават уважение, любов, състрадание и милост:

”И ако те принуждават да съдружаваш с Мен нещо, което не знаеш, не ги слушай! И бъди добър с тях в земния живот!” (31:15)

Но детето трябва да проявява състрадание към родителите си, въпреки че им се противопоставя по въпроси, относно непокорството пред Аллах.

Коранът обобщава целия въпрос, свързан с отношението към родителите, с понятието “ихсай”. То включва в себе си всичко добро и хубаво. Означава “съчувствие, търпение, благодарност, любов, уважение, почит, послушание, и молитва за родителите”.

Родителите имат право да очакват грижи и помощ от децата си, да бъдат почитани от тях, заради всичко, което са правили за своите деца.

Друг от аспектите на семейния живот е отношението към слугите, другите членове на семейството, роднините, съседите. Дори Пратеникът (С.А.С.) казва, че слугите трябва да бъдат хранени и обличани със същите неща, с които и господарите им. Те трябва да получават справедливост, милост, удобство. Не бива да бъдат претоварвани с работа.

Всички членове на истинското ислямско общество трябва да бъдат равни. Никой не бива да бъде лишаван от правата и достойнството си, поради факта,че е прислужник, или работник. Превъзходството, според Исляма, е единствено в набожността и богобоязливостта.

Човек трябва да помага на роднините си, колкото може-да бъде добър с тях и да ги обича. Добрината към роднините е най-краткият път към Рая.

На много места в Корана се споменава за отношението към роднините:

“Праведността не е да обръщате лица на изток или запад, а праведноста е у онзи, който:

-вярва В Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в писанието, и в пророците

-и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него-на роднините и сираците, и на клетниците, и на пътника, и на просяците, и за освобождаване на робите

-и извършва молитвата, и раздава милостинята зекят

-и у изпълняващите своя обет, когато са обещали

-и у търпеливиге в корест и и в беда, и във вихъра на битката

Те са искрените и те са богобоязливите.” (2:177)

В Исляма много важно е и отношението към съседите, независимо какви са те. Пратеникът (С.А.С.) е казал:”Никой не може да бъде истински върващ, ако съседите му прекарват нощта гладни, а неговият стомах е пълен.” И е казал още:”От правата на съседите е :

-да го посетиш, когато е болен

-да отидеш на погребението му, ако умре

-да му дадеш заем, ако обеднее

-да му помогнеш, ако изпане в нужда

-да го поздравиш, ако му се случи добро

-да му изкажеш съчувствие, ако го сполети беда

-да не издигаш свой строеж пред неговия, така че да му пречиш

-да не го дразниш с миризмата на храната си, без да му дадеш от нея.”

Освен, че мъжът е задължен да се отнася с добрина и справедливост към жената, той е отговорен и за нейното обезпечаване - с радост, без да я упреква, ощетява или да проявява снизхождение. Издръжката включва право на жилище, храна, облекло и всички основн нужди - всичко това трябва да е така, че да осигурява на жената разумно уединение, спокойствие и независимост.

Тези права трябва да се изпълняват без да се достига разхищение и скъперничество. Еселямун алейкум.Когато човек осъзнава ,че земния живот е наслада а най голямата наслада е праведната съпруга упрекватето просто няма място в ислямското семейство и още повече че берекята е от Аллах и няма как да го натякваш.Аллах да е доволен от тебе брат.

eсселяму алейкум уе рахметуллахи уе беракету