Чух гласа на Исляма

Неговият глас е познат за милиони слушатели на „Радио Русия”. Преди 15 години той основава първите предавания за религия. Но тогава не е очаквал, че през 2000 година „Гласът на исляма” ще го повика...
Журналист:- С какво започна за Вас „Гласът на исляма” и ...гласът на исляма?
Дж.М.– В края на 1990 година „Радио Русия” замени „Национално радио на Русия”. Поканиха ме да правя и водя програма за религията. При това за всички религии. Раждаше се нова, демократична Русия, в която Конституцията защитаваше свободата на личността и вероизповеданието. По време на социализма също имаше декларация за човешките права и свободи, но на практика цареше жесток, държавнически, репресивен атеизъм.
Заедно с Владимир Брунов и опитният радиожурналист от „Фар”- Николай Нейч започнахме ежеседмично, неделно предаване „Верую”, както и първите директни излъчвания на богослужението на Рождество.
През 1991 г дякон Андрей Кураев ме представи на патриарх Алексей Втори и ние два часа и половина обсъждахме как да представим религията в новите условия. Патриархът ме благослови да „създавам предавания за Православието, а също и да давам информация за останалите религии”. Така „Верую” стана православно предаване, но отвори врата и за другите религии, в това число и за исляма. Признавам, „Саут уль- ислам: Гласът на исляма” вървеше най-трудно от всички. Отначало го водеше афгани- станец с много лош руски език. Сменихме няколко водещи. Принципът беше такъв – всяка религия да се представя от нейни вярващи представители. Веднъж, след като поредният водещ си тръгна позвъниха от кабинета на тогавашния премиер – Черномирдин:
„Как смеете да прекъсвате предаване за 20 млн. наши сънародници-мюсюлмани?! Това отслабва нашата вътрешна политика.” След това, директорът Сергей Давидов ми нареди спешно да възстановя предаването: „Ти си историк и журналист – можеш да усвоиш този материал!”.
Така станах Андрей Хасанов – приех псевдонима специално за предаването. Разказвах това, което смятах че е близко до интелигентния човек: за суфизма, поезията, историята...Така възникнаха и първите ми контакти с мюсюлмани от чужбина.
В края на първото ми пътуване до Египет сънувах, че съм в джамия и пред мен плуват божествени писания на арабска калиграфия...По-късно разбрах, че това е една известна джамия близо до аз-Азхар – джамията на Хасан!
Все по-често познати, които слушаха предаването ми питаха приел ли съм исляма?
И ето, че веднъж и аз си зададох същия въпрос съвсем сериозно. Не успях да си отговоря. Имаше много „за” и немалко „против”...Като в просъница сякаш някой ми отговори: „Въпросът е некоректен. Ти не можеш да приемеш исляма, тъй като ислямът е приел теб...”. И отново изпитах блаженство, както в онази джамия...
Тези емоции на ниво подсъзнание още не ме подтикваха към конкретни действия. Все още не бях изяснил нещата с разума си. В това отношение ми помогна книгата на Вячеслав Полосин: „Правият път към Бога”. Знанията и духовният ни опит бяха много близки – произхождахме от православна среда, отличници на Московски ВУЗ-ове. Благодарен съм за силната му работа именно като философ. Последната емоцио-нална точка се оказа канонизирането на Николай ІІ за „мъченик”. Бях потресен от средновековното невежество и псевдо-монархическите митове оживяващи през ХХІ век! Как е възможно същият този човек, който е обрекъл Русия на столетна гражданска война, на атеистичен тоталитаризъм, обрекъл на смърт семейството си?! Нещо повече – сред канонизираните не попаднаха личният лекар и слугите на царя-изменник, които всъщност са били много по-достойни от него?!
Журналист: - Близо три години –от 1984 до 1986- Вие сте учили за свещеник-богослов при Александър Мен, а преди това сте завършил исторически факултет, работил сте над реставрацията на православни храмове, в музей...Как успяхте да скъсате с такъв опит?
Дж.М.- Много, много трудно. Любовта към Русия, корените на традициите, служенето в името на православното възраждане несъмнено бяха огромни препятствия на пътя на осъзнаването ми като „муслим”. Самият корен на думата означава човек, живеещ в мир със Създателя. Такова е всяко новородено, но в последствие ставаме различни...Кой е виновен, че в 988 година княз Владимир „избирайки вярата” отхвърля исляма! За този момент има и парадоксален анекдот: Владимир отхвърли Единобожието заради това, че „веселието на руснака е в питието, а без него не върви житието...” Това е лъжа за един велик народ, но заложеният през 10 век динамит на алкохолния делириум, в последните години набира стремителна скорост. Наложи ми се да чета литература по въпроса за процеса на алкохолизация на нравите и икономиката на Русия. Не виждам друга рецепта за „отрезняване”, освен чрез въвеждане ислямски начин на живот. Патриотизмът не е самоцел, а следствие от духовна работа над себе си и обкръжението. Както е казано в хадис: „Любовта към Родината е част от вярата.”
Журналист: - Вашата фамилия съвсем не звучи по руски.
Дж.М.- Да, във вените ми тече четири вида кръв – руска, на православни свещеници от южен Урал, еврейска, полска и украинска – по линия на майка ми. Принадлежността към един народ обаче, се определя не физически. Моят дом е руският език, а езика е „домът на битието”.
Журналист: - Кое според Вас е по-тежко: затворът или духовното заточение?
Дж.М.– Бих казал следното: ако затворът е по волята на Всевишния за духовно служене на велика цел, то пребиваването няма да бъде тежко. Тежка е безсмислицата, неразбирането на живота, неразбирането на самия себе си, плодовете на неправдата и последствията от греховете... Парадоксално е, но някои хора буквално достигат да „прозрение” в затвора. Във връзка с работата ми в радиото се запознах с няколко затворника, които посещават джамията в затвора и работят над себе си. Някои сподели- ха, че тук са започнали да се стремят към Бога и са благодарни на Всевишния за даде-ната им възможност.
Журналист: Политика, религия, икономика – заболяването на коя от тези сфери е най-опасно за обществото?
Дж.М. – Ислямът не разделя живота на тези измислени от западното общество сфери. Ако в политиката липсват религиозни ценности – тя е нехуманна, както фашизма и сталинизма. Ако икономиката подчини всичко на парите и те станат „бог” – това е крах за културата и вярата. Другата крайност е религията, която забравя всичко останало , освен себе си, така както това е в монашеството. Всичко това са анормални крайности. Свещеният Коран и Сунната описват сфери на живот на човека и природата. Кризата на мюсюлманската цивилизация и нейният застой са предизвикани от това, че средновековните учени са решили да приемат само богословието и ислямското право – останалите науки – не.
Журналист: - Защо според Вас болшинството хора, приемащи днес исляма са образовани, културни, интелигентни?
Дж.М. – Нямам такива данни. Към Единобожието се обръщат както образовани, така и често простички, необразовани жени. Техният мотив – майчинският. Разказвали са ми, как в посолството ни в Египет са се опитвали да разколебаят наши момичета да не се омъжват за араби – те упорито отказвали, изтъквайки един и същ мотив „У дома ме заобикалят само мъже, които пият – баща ми, брат ми, познати...Искам да имам деца, но от трезвен съпруг! Мъжът-мюсюлманин е надежден.” По време на хадж разговарях с новоприели мюсюлмани от западните страни – всички са много различни, но мюсюлманинът, стъпил веднъж на „правия път” не може да не се придържа към един от основните принципи в исляма: „Чети!”, т.е. да се стреми към обогатяване на знанията непрекъснато.
Журналист: - На кого е по-тежко в съвременния начин на живот – на мюсюлманина или на мюсюлманката?
Дж.М. – Извинете ме, но не мога да приема така поставен въпроса. Творецът е дал на всеки живот в неговото тяло, с неговите способности, в това време, в което живеем. Да се справяме с трудностите е наша задача и трябва да разсъждаваме във времето за молитва – какво и как трябва да направим.
Журналист: - Вашата най-голяма загуба в живота?
Дж.М. – Две огромни, но блажени загуби – в пионерска възраст – загубих вяра в комунизма, а по-късно откритата с мъка опора в православието. Слава на Аллах, че загубих тези илюзии!
Журналист: - Вашата най-голяма придобивка в живота?
Дж.М. – Естествено, вярата в Единия Бог. И знанието за правия път към Него!
За вас със съкращения от списание „Журнал” – Сабрина