Най-големият урок

Попитали един възрастен мъж: „Кой е най-големият урок, който научихте през дългите години живот, с които Аллах Ви е дарил?”
В отговор мъжът разказал следното:
„Веднъж срещнах младо момче да върви само по пътя. Стори ми се, че си говореше нещо на себе си. Поздравих го със селям и то ми отвърна със селям. Запитах го:
„ Къде си тръгнало така, момче?”
Младото момче отговори:” Към Дома на Аллах, към Кааба в Мекка”.
След това го попитах: „А какво си шепнеш?”
„Свещеният Коран” – отвърна момчето.
„Ама ти си още в крехка възраст, за теб това все още не е дълг, който задължително трябва да изпълниш.”
Младежът рече: „Станах свидетел на това как смъртта застигна и по-млади от мен и затова искам да съм готов за нея преди да почука на вратата ми”.
Бях много учуден и му казах: „Стъпките ти са малки, а пътя, по който си поел, е много голям”
Той отговори: „Аз мога да единствено да крача, а само Аллах е способен да ме доведе до там.”
Продължих да питам: „Ами къде са ти провизиите, къде ти е транспорта?” Той отвърна: „Моите провизии са непоколебимата ми вяра, а краката ми са ми транспорта.”
„Имам предвид храна и вода” опитах се да поясня.
Момчето отговори: „Ако някой те покани в дома си, ще вземеш ли храна със себе си?”
Единственото, което се изплъзна от устните ми, беше: „Не”
„Така и моят Господ ме покани в дома Си, и единственото нещо, което би ме възпрепятствало, е слабостта на вярата ми””
„Ето това беше най-големият урок за мен” отвърнал стареца, „Урокът, че за човека с непоколебим иман не съществуват препятствия за нищо, че това, което ни крепи и ни дава сили да преодоляваме трудностите пред които се изправяме е преданата вяра във Всевишния Аллах, че този, който искрено търси помощта на Аллах, намира помощта на Аллах във всичко ”.

От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите, които Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е предал от Своя Господ, Всемогъщия и Всевеликия: „Ако рабът се доближи до мен с една педя, Аз се доближавам до него с един лакът. Ако той се доближи до Мен с един лакът, Аз се доближавам до него колкото с две разперени ръце. Ако той тръгне към Мен, вървейки, Аз тръгвам към него стремително“ (разказан от ал-Бухари).

От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния каза: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни богослужения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“ (разказан от ал-Бухари).

"Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!"
(сура ал-Бакара, айет 197)