От личен опит:)

Ас селямо алейкум,
Бих искала и аз да споделя нещо, което ми се случи. В началото на миналата година бях във Виена и съвсем случайно докато се взирах в картата и мислех къде какво да разглеждам през свободното време, открих един ислямски център там. Беше ми много интересно каква дейност развиват, с какво по-точно се занимават, а и имах някои въпроси, свързани с религията ни, за които все още нямах отговор, поради което и реших да посетя въпросното място. Влязох вътре и се запътих към джамията, за да отслужа 2-та рекята, а беше и време за Аср. Като се качих на 2-я етаж, видях 2 жени, които вече бяха започнали да си правят молитвата. Същото сторих и аз. След като приключихме, жените се приближиха към мен, казаха нещо, от което съвсем нищичко не разбрах и силно ме прегърнаха. След това казаха още нещо, но дори и да разбирах немски, едва ли щях да осъзная какво ми говорят. Меко казано бях изумена. Отново си седнах на земята, нямаше никой, не знам колко време съм си седяла така, но чувството беше несравнимо. Каква беше тази прегръдка, непреднамерена, непринудена, искрена...защо това чувство не ми беше познато от прегръдката с родната ми сестра?
След известно време отново имах възможността да посетя този център, беше петък и много се радвах, че ще мога да направя петъчната молитва. Колкото повече се приближавах, толкова повече се увеличаваше и вълнението ми. От всички страни прииждаха все повече и повече хора... Трябва да призная, че не бях виждала такова нещо...СубханАллах! Мъже, жени, деца....Имаше толкова много сестри, дори беше трудно човек да си намери място (разбира се, жените бяха отделени от мъжете). Едва ли има човек, който да остане равнодушен при подобно преживяване и едва ли има човек, който да сдържи сълзите си...
След като приключи молитвата, всички започнаха да излизат навън, наблюдавах как мъжете се прегръщат и поздравяват, оформяха групички и дискутираха различни неща. Всички бяха много щастливи, черпеха се един друг със сладки, разни ядки...без абсолютно никакво значение дали се познават или не. Така беше и при жените, много малко разбирах от това, което говорят, имаше араби, турци, немци, словаци.....езиковата бариера обаче не беше пречка за мюсюлманина да изрази уважението и обичта си към своя брат мюсюлманин, и мюсюлманката да изрази своето уважение и обич към своята сестра мюсюлманка. Какво нещо е милостта на Аллах! Толкова различни един от друг и в същото време толкова еднакви. Тогава за пръв път усетих и осъзнах колко благодат има в едно искрено изречено „ас селямо алейкум!”
По този повод бих искала да споделя и това, че според мен Уммата не се разпада, а напротив, съживява се и става все по-силна и по-силна. Все повече хора напоследък усещат духовната празнота, онази огромна дупка в душата им, и постепенно осъзнават кое е това, което дава покой на разума, уют на сърцето, щастие на цялото им същество и удовлетвореност на душата – а именно – искрената и непоколебима вяра в Аллах. Едно от потвържденията на мнението ми е, нещо, което един от лекторите в гореспоменатия център сподели – че всяка седмица при тях отиват поне по 3-ма души, които искат да приемат Исляма. Аз имах дори и щастието да присъствам на един от тези случай.