За билките

Ассаламу алейкум
Подавам ръка на Sumaya, нейното предложение в същност е страхотно иншаАллах.
Много се интересувам от билки и то от доста време. Тук в новия сайт за жените сестрата, която го направи е пуснала материал за билките и някои плодове.

Храни-лекарства

Този въпрос може много да се обогатява иншаАллах.

Много хубава тема. Мога да споделя скромен личн опит с билки - лечение на възпалено гърло и леки настинки: липа, мащерка, борови връхчета и подбел. Правя чай според описанието на опаковката добавям солидно количество мед и лимон и след 3 дни няма и помен от страданията :-)
Дано споделите и по - задълбочени познания относно билките иншаАллах за да обогатя собствените си скромни такива

Има много да се пише за билки:-)

От борови връхчета се прави страхотен боров мед, който е незаменим срещу кашлица и изобщо за дихателни проблеми. Разходките сред борови гори са много полезни, да се диша.

Срещу кашлица много помага чая от салвия (градински чай), малко е горчиво това растение - затова - мед. Салвията е незаменима срещу болно гърло и сливици, наистина. Със салвия опазих големия ми син. При малкия, който кашля от години, е по-различно положението. Но пак салвията ми е главния помощник. НАсадих си я в сандъче, но още не съм браа от нея

Сега май се спирам на чайове срещу кашлица и гърло. Но ще спра.

Само ще напомня за меда, който е от основните лекове от Сунната на Пророка с.а.с.

Хайде, няма само аз да пиша иншааллах :-)

Шипката – полезна не само при настинка

Свързваме пиенето на чай със състояния на настинка в детска възраст. И действително отварата спомага имунитета. Но знаете ли, че е полезна и при склонност към високо кръвно налягане?!

Шипката е многогодишно храстовидно растение от семейството на розоцветните. Познават се над десетина вида. Всеки от тях се разпространява на различни географски територии.

Храстът може да достигне височина 2-3 метра. Има големи единични бели или розови цветове с характерен аромат. Шипката цъфти през юни-юли и дава плодове през август-септември. Плодовете са оранжево-червени, с яйцевидна форма и кисел вкус.

Шипката се препоръчва за повишаване на имунната защита. Полезните й свойства се дължат на наличието на витамин С в плодовете. Изсушените зрели плодове могат да съдържат до 10 % витамин С.

Количеството аскорбинова киселина варира според вида шипка, затова препоръчително е, когато растението се използва, заради лечебните му свойства, да се осигурява от надежден източник.

Меката част на плода съдържа:

* каротиноиди – действат благоприятно на състоянието на кожата, косата и ноктите,
* витамини В2, К и Р, пектини - почистват организма от токсини и шлаки,
* органични киселини, лимонова и ябълчна - подобряват процесите на обмяна на веществата и стимулират отделянето на жлъчен и стомашен сок, т.е. подобряват храносмилателните процеси и повишават апетита.

Маслото от семената на плода е богато на каротиноиди и витамин Е.

Шипката притежава и богат набор от полезни минерали - калий, калций, натрий, магнезий, фосфор, желязо, мед, манган, хром, молиблен, кобалт.

Отварата или настойката от плодовете се препоръчва като противовъзпалително и противомикробно средство. Действа благотворно върху образуването на еритроцити и понижава артериалното налягане.

Фитотерапевтите препоръчват шипката при отоци, недостиг на витамини, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, възпалителни заболявания на бъбреците, атеросклероза, чести кръвотечения, хормонални нарушения, неврози, анемия и за укрепване на имунитета.

Шипката не се препоръчва при нарушена обмяната на веществата и склонност за образуване на оксалатни камъни.

Освен плода на шипката се използват и листата, кората и корените на растението, които съдържат дъбилни вещества с обезболяващо и съдосвиващо действие.

Отварата от корените се използва като помощно средство за разграждане на камъни.

Маслото е ефективно при лечението на рани на кожата и лигавиците, дори и възпалени. Препоръчва се и вътрешен прием при заболявания на червата като колит.

За да е полезна отварата от плодове на шипка, е необходимо те да се варят 15 минути. Изисква се и време за престой. Според показанията приготвянето на шипковата отвара или настойка е различно и трябва да е посочено в рецептата.

Сок от червено цвекло понижава кръвното налягане

Учените от лондонската St Bartholomew's Hospital установили, че след консумация на 500 мл сок от цвекло, повишеното кръвно налягане значително намаля в рамките само на един час.

В проучването взели участие 14 доброволци, които били разделени на две групи. На всеки един от участниците било измерено нивото на кръвното. Доброволците от едната група трябвало да изпият 500 мл прясно изцеден сок от цвекло, а тези от другата група-същото количество вода.

Артериалното налягане на доброволците било измервано на всеки 15 минути през първия един час след приема на сока или водата, а след това на всеки час в продължение на едно денонощие.

Събраните резултати показали, че само в рамките на един час систоличното кръвно налягане на доброволци, пили сок от цвекло намалява значително. След два часа и половина, систоличното налягане при доброволците от първата група било с 10 mm по-ниско, от колкото при тези, които са пили вода. След 24 часа, кръвното налягане е с 4 mm по-ниско при доброволците, които са приели сок от цвекло.

Цвеклото съдържа средно 88% вода, 1,2% белтъчини, 9,3% въглехидрати, 0,9% минерални соли (калий, калций, фосфор, желязо, сяра, йод), малки количества витамин С, каротин, витамини В1, В2 и В12.

Благодарение на наличието на калиеви соли, сяра, фосфор и магнезий ускорява процесите на обмяна на веществата в организма.
Червеният му цвят се дължи на багрилните вещества, от групата на антоцианите.

Заради хлорофила, който съдържа, е неотменна съставка в менюто на страдащите от анемия.

Парадоксален е фактът, че въпреки наличието на захари червеното цвекло е полезно за консумация дори от диабетици. То подпомага асимилирането на хранителните вещества и ускорява изхвърлянето на токсините.

Авторите на проучването обясняват, че солите, съдържащи се в сока на цвеклото, се откриват и в зелените листни зеленчуци.

Чудодейното растение жълт кантарион

Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) спада към най-старите лечебни средства. Ценен изключително много в древността, с бързото развитие на научната медицина и фармакология той бива незаслужено изтласкан встрани, където търпеливо дочаква в наши дни триумфалното си завръщане. Някои учени наричат жълтия кантарион магическа билка, която по естествен начин влива светлина и жизненост в обремененото от грижи и болести човешко тяло. Жълтият кантарион е преоткрит от учените едва през последните години. Изследванията показват, че жълтият кантарион действа точно толкова добре, колкото синтетичните психофармацефтични препарати, без обаче да има техните странични ефекти при продължително приемане.
Растението започва да цъфти на 24 юни, денят на Св. Йоан и жълтите му слънчеви цветове радват окото почти до средата на септември. Ако решите сами да събирате билката трябва да знаете, че това се прави в началото на цъфтежния и период и по възможност, когато луната изгрява. Тогава всъщност растението съдържа, което е научно доказано, най-голямо количество хиперицин, на който се дължи лечебното му действие. За събиране е подходяща надземната част на кантариона. Стъблото се реже с остър нож на около 5 см. от земята. Събраният кантарион предвиден за сушене, се събира на малки китки, които се окачват в сенчесто, проветриво помещение, обърнати с цвета надолу. Температурата трябва да е под 30 градуса. Цветчетата се пазят от нахлуване на светлина, за да не получат никакви изменения в състава на веществата. След около 1 седмица цветчетата и листата са годни за по нататъшна обработка.

В жълтия кантарион се съдържат много вещества, които въздействат на мозъчната обмяна на веществата, поради което могат да доведат до дългосрочно подобряване на настроението и общата душевна кондиция.

Хиперицин

Хиперицинът е най-важната съставка на растението. Той има положително влияние върху мозъка следователно и върху психиката. Хиперицинът оказва влияние върху мозъчната обмяна и играе важна роля при пренасянето на нервните импулси. Изсушеният кантарион съдържа 0,1 - 1,5% хиперицин, а цветовете 0,2-0,3%.

Главно за хиперицина е, че е в състояние да управлява невротрансмитерите в мозъка. Разграждането на медиаторите, като напр. доптамин, норадреналин, или серотонин се регулира именно от него. Когато тази система е в равновесие ние се чувстваме добре.

Флавоноиди

В жълтия кантарион се съдържа цяла редица от специални флавони. В листата например се съдържат двата флавона - кверцитрин и квертецин, които имат несравнимо влияние върху нивото на хормоните, като регулират разграждането на т. нар. хормон на щастието - серотонина. Именно серотонина е този, който ни осигурява удовлетворението и доброто настроение, улеснява заспиването.

Хиперфорин

Към основните лечебни съставки на жълтия кантарион спада и хиперфоринът. Той притежава бактерицидни свойства, действа дезинфекциращо, и поради това благоприятства заздравяването на рани. Той обаче е много нетраен и под въздействието на топлината и светлината бързо се разгражда. По тази причина наличието му може да се открие само в пресните растения и прясно получения маслен извлек от кантарион.

Етерични масла

Чудодейната билка съдържа в своите цветове, стебло и листа висок процент етерични масла. Нанесени външно, те действат упояващо, охлаждащо и болкоуспокояващо. Жълтият кантарион е особено подходящ за лечение на спортни травми и наранявания, като кръвоизливи, изкълчвания, натъртвания, разтягане на сухожилията и навяхвания.

Дъбилните вещества

Жълтият кантарион е известен с високото си съдържание на дъбилни вещества. Едно от тях е хиперфоринът.

Дъбилните вещества имат много медицински свойства, те например повишават кръвоснабдяването на сърдечния мускул и го подсилват. Редовното взимане на препарати от жълт кантарион помага при сърдечна слабост.

Дъбилните вещества имат положителен ефект и при стомашно-чревни неразположения. Те действат заедно с противовъзпалителните аментофлавони в стомаха и червата и затова жълтият кантарион е надеждно средство против инфекции като диспепсията в кърмаческа възраст.

Специфичните активни съставки на жълтия кантарион са изследвани научно заради техните лечебни качества. Но още народната медицина е доказала, че билката помага при следните заболявания:

- депресии - жълтият кантарион въздейства позитивно върху мозъчната обмяна и стимулира производството на повишаващи настроението хормони.

- психосоматични заболявания - жълтият кантарион успокоява нервите и отпуска, чрез което могат да бъдат отработени страховете, които често са дълбоката причина за психосоматични оплаквания

- рани и изгаряния - билката има антисептични, а така също и бактерицидни свойства, което я прави подходяща за по-бързо лечение на отворени рани.

- вътрешни инфекции - жълтият кантарион проявява в организма своите противовъзпалителни свойства, които ускоряват лечението на вътрешни инфекции. Облекчава менструалните болки. Помага при жеснски проблеми, главоболие, нощно напикаване, нарушения на съня, при заболявания свързани с климактериума.

- спортни травми - масленият извлек от жълт кантарион и компресите с него действат охлаждащо и облекчават кръвоизливи, навяхвания, изкълчвания.

- сърдечна слабост - благодарение на дъбилните вещества, които съдържа, жълтият кантарион подсилва сърдечния мускул и е много ефикасен при терапия на физиологично обусловена сърдечна слабост.

- предотвратяване на ракови заболявания - високото съдържания на флавони възпрепятства окислителните процеси и го прави незаменим в борбата срещу рака. При това той обезврежда онези агресивни молекули в кръвта, които иначе разрушават клетките. Билката действа профилактично срещу хормонално обусловените ракови заболявания, като напр. рака на гърдата.

В зависимост от вида заболяване жълтият кантарион може да се приема вътрешно като чай, прах или тинктура, или външно да се нанася под формата на маслен извлек.

- чай - вътрешната употреба на жълтия кантарион като чай е най-простата форма за използване на неговите активни вещества. За това е необходима изсушената билка, набрана по възможност в началото на цъфтежния период. По правило 6 ч.л. билка се накисват в 1/2 л. вряща вода. Оставят се да престоят най-малко 5 мин. Съдът трябва да е захлупен за да не отлетят етеричните масла.

- прах - стритата на прах сушена билка притежава свръхвисока концентрация на кверцетин и е едно бързодействащо средство против психични оплаквания. Прахът се препоръчва за рязко покачване на настроението и е смятан за много ценна профилактика срещу рака, тъй като за разлика от чая и маслото, той съдържа много флавони.

- тинктура - тинктурата представлява алкохолен извлек от определени части на растението. По този начин целебните свойства на жълтия кантарион се усилват и едновременно с това запазват. Приет вътрeшно, алкохолът изпълнява функцията на носеща субстанция. Активните вещества, разтворени в него, попадат чрез лигавиците в кръвта веднага след изпиването. Това повишава действието на концентрирания извлек. Вътрешните инфекции, като напр. някои бронхити се лекуват с тинктури, тъй като техният потенциал на действие е много по-висок, отколкото, примерно, на един чай. Тинктурите са препоръчителни и при нарушения на храносмилателния тракт. Те се оказват много надеждни в борбата с тениите и глистите в червата. За лечение на вътрeшни инфекции се вземат дневно 2-3 пъти към основното ядене 8-10 капки от неразредената тинктура. Можете да използвате този метод най-малко две, но не повече от 4 седмици.

- маслен извлек - най-ценните форми на приложение. Намира приложение предимно външно при ревматични заболявания и подагра, както и при отворени гнойни рани. Маслото може да се намери в аптеките или билковите магазини, но ако желаете можете да си го приготвите и в домашни условия.

Рискове и странични действия:

- дозировка - отделните препарати на пазара се различават един от друг предимно по количеството съдържащ се екстракт от жълт кантарион. При това производителите все още не могат да се споразумеят за препоръчителната дозировка. Указанията за употреба се разминават и са напълно объркващи за хора без специализирано медицинско образование. Така например една от препоръките е да се взема общо 0,30 мг. кантарион дневно, докато друг производител твърди, че оптималното дневно количество е 0,7 мг. Самите лекари и лечители също се затрудняват, когато се налага да предпишат точна дозировка.

- рискове - по принцип жълтият кантарион се понася добре, така че по-високата доза не би могла да се окаже опасна. Дневната дажба на хиперицин обаче не бива да надвишава 1 мг., ако се касае за дълъг период от време. Проверявайте винаги даните за общото количество в указанията към готовите препарати. Именно то е важното, а не количеството на сухия екстракт. Ако една таблетка съдържа примерно 0,25 мг. това означава, че трябва да вземете до 5 пъти на ден от препарата.
Принципно дозирането при таблетките и капсулите се поддава по-лесно на регулиране и е по-лесно напасването към индивидуалните нужди , отколкото при течните препарати.

- странични действия - жълтият кантарион повишава чувствителността на кожата към светлина. Приет в свръхвисоки дози, той може да предизвика у някои чувствителни хора нарушения в пигментацията на кожата. Когато приемате жълт кантарион трябва да избягвате интензивното слънчево облъчване или да употребявате козметични кремове, които имат висок слънцезащитен фактор.


За в момента жълтият кантарион ми е фаворит след вечеря действа ми доста успокояващо Спя като къпано бебе