Йордания

Пълно наименование - Хашимитско кралство Йордания

Страната има площ 89.4 хил. кв. км. Преди към Йордания бяха и 5.9 хил. кв. км част от Палестина, присъединена към Йордания след арабо-израелската война 1948-1949 г. и окупирана след 1967 г. от Израел. Граничи (в км) с Израел - 531, Сирия - 356, Ирак - 147, Саудитска Арабия - 780, и има брегова линия с Мъртво море - 118, с Червено море - 25 км. Голяма част от повърхността е платовидна. Преобладават височините от 500 до 1000 м, с най-висока точка 1754 м в южните части на страната. Западните части са тектонска падина Гхор (Ел Гор), в пределите на която е Мъртво море и река Йордан.

Климат - субтропичен със сухо и горещо лято - юли от 24 до 30 градуса Сº и мека зима - януари от 8 до 14 градуса Сº. Валежи - на запад - 500-700 мм, на изток - под 100 мм. Растителност - полупустинна, пустинна, редки оазиси с финикови палми. Само 1 % от територията е заета от гори.

Население - 4 660 хил. жит. (в това число и 1.6 млн. палестински бежанци). 2 % от населението са номади. Гъстота - 52.2 жит. на кв. км.

Естествен прираст - 37. Средна продължителност на живота - мъже - 68 г., жени - 72 г.

Етнически състав - йордански араби - 64.8 %, палестински араби - 34.4 %, черкези - 0.3 %, други - 0.5 %.

Официален език - арабски, други езици - сирийски арабски диалект, английски.

Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 91.7 %, християни - 8.3 % (от тях православни - 40.5 %, католици - 29.0 %, гръко-католици (униати) - 13.9 %, протестанти - 6.5 %, армено-григорианци - 4.6 %, сиро-православни (якобити) - 2.9 %, други - 2.6 %. Градско население - 75 %.

Столица - Аман (11 087 хил. ж.). Други градове - Ез Зарка (605 хил. ж.), Ирбид (381 хил. ж.), Акаба (42 хил. ж.), Ел Карак, Маан.

Административно деление - 12 губернаторства (мухафази).

По-важни исторически събития и дати - 3000 г. пр. Хр. - територията е населена от племената на ханааните; 2000 г. пр. Хр. - нашествие на финикийци и хети; 1000 г. пр. Хр. - в състава на Израелското и Юдейското царство; II в. - в римската империя; 395 г. - в състава на Византия; VII в. - завладяване от арабите - разпространение на исляма; XI-XV в. - нашествия на кръстоносци, селджуци, египетски мамелюци; XVI в. - в състава на Османската империя; 1918 г. - в състава на британска Палестина; 1921 г. - създаване на Трансйорданско емирство (под английски контрол); 25 май 1946 г. - независимо кралство Йордания; 1948-1949 г. - война с Израел; 1967 г. - нова война с Израел - загуба на територии, бежанци от Палестина; 1994 г. - мирен договор с Израел.

Държавно устройство - конституционна монархия, начело с крал (от февруари 1999 г. - Абдула II. Законодателен орган - Национално събрание, състоящо се от Сенат и Палата на депутатите. Сенатът се назначава от краля за срок от 4 години. Палатата на депутатите се избира за 4 години (80 депутата). Изпълнителен орган - правителство, начело с премиер-министър.

Парична единица - йордански динар (JD) = 1000 филса

Стопанство - икономиката се развива динамично. Природните ресурси са ограничени, освен запасите от фосфати (над 1.5 млрд. т), минерални соли от Мъртво море, мед и манган. Преобладават малки предприятия на хранително-вкусовата, строителната и текстилната промишленост. Обработват се 13 % от площите на страната. Отглеждат се лозя, маслини, плодове, пшеница, царевица, леща, цитруси. Животновъдството е с ниска продуктивност, отглеждат се овце, кози, камили.

Транспорт - шосета - 9.6 хил. км, от които 5.5 хил. км с твърдо покритие; ж.п. линии - 680 км. Единствено морско пристанище е Акаба. Международни летища - Аман и Акаба.

Туризъм - годишно страната се посещава от 660 хил. туристи.

От София до Аман - 1 631 км

За много хора Йордания е магичният древен град Петра. Безспорно Петра е една от перлите на Средния изток, но Йордания има много повече неща, които си струва човек да види.

Все пак да започнем с Петра:

Петра е всеизвестният каменен град, скрит сред извисяващите се пясъчникови планини на Йордания. В миналото той бил главен град на набатеите, които населявали Ханаан в Южна Йордания и сверната част на днешна Саудитска Арабия. Намирайки се на важен търговски път, Петра дълги години процъфтявал. През столицата на царството на набатеите постоянно преминавали кервани за Гиза на юг, Босра и Дамаск на север, за Акаба на Червено море и на изток за Персийския залив.
Преди да се установят в Петра набатеите водели номадски начин на живот. Те основали скалния град през 6 век пр. н.е. и го управлявали до 106 г. сл. н.е. , когато Петра влиза в териториите на Римската империя. Въпреки, че губи автономията си градът още около стотина години продължава да процъфтява.
Упадъкът на Петра започнал след промяната на търговските маршрути. През 363 г. земетресение разрушава града и поврежда водопроводна система. Градът остава в руини до 12 век, когато е превзет от кръстоносците и те изграждат там своя цитадела.
След като го напускат, Петра остава владение на своите коренни жители. За пръв път градът попада в полезрението на европеец през 1812 г., когато швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Бурдхарт го открива.
Името на града идва от латинската и гръцката дума за камък "petrae". Това е модерното име на античния град и е избрано заради това, че градът всъщност е изваян от трошливите скали, чиито цветове преливат в различни нюанси на кремаво, охра, розово, пурпурно до тъмно кафяво. Отделните скални пластове формират спирала от цветни вариации, които набатеите са "вградили" в своите здания. Учените не могат да постигнат съгласие за античното име на Петра, макар че сред най-често споменаваните е Рекем.
Последната е местност, която се споменава в Кумранските писания, която по направеното описание прилича на Петра. Градът е известен като Петра от времето на римската окупация.



Петра е разположена в планините от източната страна на Арабах - долината, която се намира покрай залива Акаба. Намира се на около три до пет часа от Аман -столицата на Йордания.
Въпреки че в миналото в града се е влизало от южния край на града, днес туристите, които посещават Петра, влизат в него от изток. От 2006 г. функционира туристически център. За да влезе човек в Петра, трябва да премине по прашния път по Уади Муса (Долината на Моисей). От двете страни на пътя в ляво и дясно остават малките гробници на на набатеите. Вече по-надолу, от ляво подобно на стена изникват пясъчни скали. От дясно се намира входът за Сик (буквално шахта) - тесен проход, който води към Петра. Всъщност Сик е естествено природно образувание-дълбок процеп в пясъчниковите скали. Минавайки през Сик ще успеете да разберете как набатеите са успели да оцелеят при суровите климатични условия, в които са живеели.
Те изградили язовир, в който да събират водата от близкия поток и използвали водата, за да създадат изкуствен оазис в Петра. Тази водна мрежа също така ги предпазвала и от евентуални наводнения. Сик е дълъг около един километър.
За хората, които нямат желание да вървят пеш има възможност да стигнат до Петра на камила или с теглена от муле каруца. Влизането с моторни превозни средства е забранено. Веднага след като стигнете края на Сик, първото нещо, което ще видите, са най-известните сгради в Петра - прословутия Ел-Казнех или Ал-Казнех, което на арабски ще рече "съкровищница".


края на Сук


Ал-Казнех, Съкровищницата

Наречен е така, защото по-късните жители на Петра вярвали, че в нея набатеите са складирали своите богатства. Най-вероятно обаче това е било храм или гробница, а най-вероятно и двете. Построен между 100 г. и 200 г. сл. н.е. и подобно на много други постройки в Петра, цялата сграда е изцяло издялана от пясъчниковите скали. Ел-Казнех се извисява на цели 40 метра над земята. Противно на внушителния си интериор, след като влезете вътре, ще установите, че вътре всъщност няма нищо. Целият интериор представлява зала, издълбана вътре в скалата. Тя не е и много дълбока при това.



Въпреки че Ал-Казнех е най-комплексната руина в Петра, тя със сигурност не е единственото място, което си струва да видите. Из околните на Ал-Казнех скали има много зали и гробници. Малките гробници приличат на черни дупки в скалите. В ляво на Ал-Казнех в подножието на планината, известна като en-Nejr се намира амфитеатър, който може да побере до 8 000 човека. Зад скалните стени зад него има още много гробници. Най-вероятно, когато е бил издялан амфитеатърът, той е обхванал и някои от съществуващите гробници.


ал-Деидр


700 местен римски театър - започнат от римляните и завършен от набатеите


Кралските гробници - макар да не се знае с точност кой е погребан там