Сирия

Пълно наименование - Сирийска арабска република

Страната е разположена на източното крайбрежие на Средиземно море с брегова линия - 183 км. Има площ 185.2 хил. кв. км. Граничи (в км) с Турция - 877, Ирак - 603, Йордания - 356, Израел - 77, и Ливан - 359. Голяма част от страната е заета от пустинно плато с планински масиви - на северозапад Ансария (вис. 1 562 м), на югозапад Антиливан (най-висока точка връх Хермон - 2 814 м).

Климат - субтропичен, средиземноморски, във вътрешните райони - континентален, сух. Ср. темп. - януари - от 4 до 12 градуса С, юли - от 26 до 33 градуса С. Валежи - около 100 мм на югоизток и до 1000 мм на запад. Най-голяма река - Ефрат. Растителност - полупустинна, пустинна по платото, по крайбрежието и склоновете - смесени гори (3 % от територията).

Население - 15 630 хил. жит. Гъстота - 84.4 жит. на кв. км. Естествен прираст - 34. Средна продължителност на живота - мъже - 66 г., жени - 71 г.

Етнически състав - сирийски араби - 88.3 %, други араби - 3.0 %, асирийци - 0.3 %, кюрди - 6.1 %, арменци - 1.2 %, черкези - 0.4 %, други 0.7 - %.

Официален език - арабски. Други използвани езици - сирийски арабски диалект, кюрдски, френски.

Конфесионален състав - мюсюлмани - 88.7 % (от тях сунити - 82.7 %, шиити-алавити - 12.1 %, шиити-друзи - 3.5 %, други шиити - 1.7 %), християни - 11.1 % (от тях православни - 37.8 %, армено-григорианци - 17.5 %, сиро-православни (якобити) - 15.6 %, гръко-католици (униати) - 11.2 %, сиро-католици (униати) - 4.6 %, други униати - 6.4 %, протестанти - 2.8 %, несториани - 2.3 %, католици - 1.8 %), юдаисти - 0.1 %, йезиди - 0.1 %. Градско население - 55 %.

Столица - Дамаск (1.4 мил. ж.). По-големи градове - Халеб ((600 хил. ж.), Хомс (540 хил. ж.), Латакия (311 хил. ж.), Хама (264 хил. ж.), Деир ез Зор. Номади и полуномади са 7% от населението.

Административно деление - 14 губернаторства (мухафази).

По-важни исторически събития и дати - 2000 г. пр. Хр. - територията е обитавана от аморейските племена; 1500 г. пр. Хр. - под властта на Египет; 800 г. пр. Хр. - завладяна от асирийците; 333 г. пр. Хр. - в състава на Македонската империя на Александър Македонски; 64 г. пр. Хр. - провинция на Рим; 395 г. - владение на Византия; 640 г. - арабско нахлуване, ислямизация на населението; 1096 г. - страната е покорена от кръстоносците; XII в. - под властта на египетските мамелюци. 1516 г. - в състава на Османската империя; 1918 г. - окупирана от британски войски; 1923 г. - мандат на Франция да управлява Сирия; 1943 г. - независимост; 1958-1961 г. - обединение с Египет; 1967 г. - нападение на Израел и загуба на Голанските възвишения; 1973 г. - участие във войната с Израел; 1974 г. - Израел връща част от Голанските възвишения.

Държавно устройство - президентска република. Президентът се избира за 7 години. Законодателен орган - еднопалатен Народен съвет, избиран за 4 години. Изпълнителна власт - министерски съвет и премиер-министър.

Парична единица - сирийски фунт (LS) = 100 пиастри

Стопанство - водеща роля на държавния сектор. Промишленост - нефтодобив (30 млн. т годишно), газодобив (5 млрд. куб. м), нефтопреработване, хранително-вкусова, текстилна, химическа. Селско стопанство - заети са 50 % от активното население. Основни култури - памук, пшеница, ечемик, маслини, грозде, ябълки, цитруси и др. Животновъдство - екстензивен характер - едър рогат добитък, камили, овце, кози.

Транспорт - асфалтирани шосета - 28 хил. км; ж.п. линии - 1.5 хил. км. Основни морски пристанища - Латакия и Тартус. Международни летища - Дамаск и Халеб.

Туризъм - годишно страната се посещава от 680 хил. туристи.

Намиращ се на 700 метра надморска височина, "Krak Des Chevaliers" (Рицарският замък) е считан за една от най-великите крепости в света. Със своето стратегическо разположение в долината между Хомс и Триполи и съчетавайки най-доброто от средновековната фортификация, замъкът никога не е бил обсаждан или атакуван.

Историята на тази великолепна крепост не е добре проучена. Според мюсюлмански хроники, първоначалната крепост на това място е издигната от кюрди през 1031 г., като те я наричат Замъкът на Кюрдите (Husn Al Akrad). Впоследствие този замък е превзет през 1099 от Графа на Тулуза, а после от латинският принц Танкред през 1110 г. За последно попада в ръцете на Хоспиталиерите през 1142 г., които го използват за защита от нападения идващи откъм град Алепо. След като замъкът попада в ръцете на кръстоносците, въпреки нанесените му поражения по време на две земетресения, той е построен на ново, за да придобие финалната си форма през XIII век. Замъкът бива превзет само веднъж от Султана на Мамелюците - Байбарс, който прибягва до хитрост, като фалшифицира писмо написано от главнокомандващия на кръстоносците в Триполи, с което ги приканва да се предадат и така пада най-великата крепост на света.

Крепостта внушава сила и величие дори само със своя външен вид. Южната страна е била най-уязвима и затова султан Байбарс прибавя още едно солидно укрепление там. В западната част има отвесна стена подсилена със 5 цилиндрични кули. В северното крило се намира задният вход на крепостта, разположен между две масивни четириъгълни кули. На изток се намира главният вход и т.нар "кула на кралската дъщеря".

Защитният план включва две независими защитни линии - външна отвесна стена с цилиндрични кули и т. нар. вътрешен кръг. По цялата дължина те са разделени от воден ров, с изключение на южната страна, където има резервоар. Вътрешната крепост е и същинският замък на кръстоносците. Входът представлява широк склон водещ до сводест проход, през който се стига до вътрешната част, откъдето минавайки по една платформа стигате до вътрешният замък. Самият замък е забележително архитектурно постижение. Внимателно подредените под наклон камъни на някои места достигат дебелина на стената от 25 метра, като това е направено с цел нейното заздравяване и устойчивост при земетресения. Като прибавим и мощните три кули насочени главно към слабата южна част, всичко това кара много мюсюлмански генерали да намерят по-полезно занимание на своите армии отколкото да се впуснат в обсада с непредвидима продължителност и несигурен успех.

Днес "Krak des Chevaliers" е една от най-известните туристически атракции на Сирия. Той е лесно достъпен с автобус от близките градове Хомс (1 ч.) и Хама (2 ч.), а един ден прекаран в замъка напълно оправдава безпричинно скъпата туристическа виза.

Обектът е включен в
Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО


акведута


входа е откъм източната страна


задния вход


Tower daughter

вътрешната крепост


поглед към вътрешността


типична готическа архитектура

малката църква

Снимки от Дамаск от БЛОГА НА ЛЕЙЛА

Siria :-)) от Камелия