Пакистан

Ислямска република Пакистан

Страната има площ 803.9 хил. кв. км и е разположена на брега на Индийския океан (Арабско море). Бреговата линия е 630 км. Граничи (в км) с Иран - 905, Афганистан - 2 432, Китай - 330, и Индия - 2 966. Южните крайбрежни части са предимно ниски. На север и северозапад са планините Хиндукуш, с най-висока точка връх Тирич Мир - 7 690 м, на север - разклоненията на Хималаите, на запад-югозапад - части от Иранското плато (Белуджистан, Сулеймановите планини и Макран). Източната половина на страната е заета от западната част на Индо-Гангската низина (басейна на река Инд), а югоизточната - от пустинята Тар.

Климат - мусонен, тропичен, на северозапад - субтропичен. Средни температури в равнините - януари от 12 до 16 градуса Сº, юли от 30 до 35 градуса Сº, в планините достигат до 20 градуса Сº. Валежи - предимно летни - в равнините - 100-400 мм, в планините - над 1 000 мм. Основна река - Инд. Растителност - пустинна, полупустинна, саванна, в планините - широколистни и смесени гори, които заемат 3 % от площта на страната.

Население - 161 830 хил. жит. Гъстота - 203.3 жит. на кв. км. Естествен прираст 29. Средна продължителност на живота - мъже - 58 г., жени - 60 г.

Етнически състав - пенджабци - 64.6 %, синдхи - 13.9 %, пущуни (афганци) - 15.6 %, белуджи - 3.3 %, брагуи - 0.8 %, други - 1.8 %.

Официален език - урду. Други езици - пенджабски, синдхи, английски, белуджки.

Конфесионален състав - мюсюлмани - 96.7 % (от тях сунити - 87.3 %, шиити - 12.7 %), християни - 1.8 % (от тях протестанти - 61.2 %, католици - 38.2 %, други - 0.6 %), индуисти - 1.1 %, други - 0.4 %. Извън страната живеят 3 млн. пакистанци (в Индия, Англия, САЩ, Иран и др.). През 1947 г. от Индия в Пакистан се преселват 6.5 млн. бежанци, а за Индия заминават 5.5 млн. Над 3 млн. са номади и полуномади. Градско население - 38 %.

Столица - Исламабад (205 хил. ж.). По-големи градове - Карачи (5 100 хил. ж.), Лахор (3.0 мил. ж.), Фейсалабад (1.2 мил. ж.), Равалпинди (1.1 мил. ж.), Хайдарабад (800 хил. ж.), Мултан (750 хил. ж.), Пешавар (600 хил. ж.).

Административно деление - 4 провинции (Белуджистан, Пенджаб, Северозападна Погранична и Синд), Федерален столичен окръг, зона на племената, Северни територии и Азад Кашмир (част от територията на бившето княжество Джаму и Кашмир, контролирано от Пакистан).

По-важни исторически събития и дати - 1000 г. пр. Хр. - заселване на арийските племена; VI в. пр. Хр. - в състава на империята на Ахеменидите; 327-325 г. пр. Хр. - завоювана от Александър Македонски; I в. - в състава на Кушанското царство (Столица Пешавар); VIII в. - арабско нашествие и ислямизация на страната; ХIII в. - в състава на Делхийското султанство; ХVI в. - под властта на Великите Моголи; ХVIII в. - страната е обединена от сикхските князе; 1893 г. - англо-сикхска война - страната става колония на Великобритания; 14 август 1947 г. - провъзгласена независима държава от две части, разделени от територията на Индия; 1965 г. - военен конфликт с Индия за Кашмир; 1971 г. - нова война с Индия - на територията на Източен Пакистан е образувана независима република Бангладеш.

Държавно устройство - парламентарна федеративна република, начело с президент, имащ ограничени правомощия, избиран от парламента за 5 години. Законодателна власт - двупалатен парламент - Национална асамблея (237 депутата, избирани за 5 години) и сенат (87 члена, избирани от провинциите за 6 години). Изпълнителен орган - правителство с премиер-министър, избиран от Националната асамблея.

Парична единица - пакистанска рупия (Pre) = 100 пайса

Стопанство - аграрно-индустриална страна. В селското стопанство са заети 47 % от трудоспособното население. Основни култури - пшеница (15.5 млн. т), ориз (4 млн. т), захарна тръстика (35 хил. т), памук (1.5 млн. т), тютюн, картофи, цитруси, фъстъци и др. Животновъдство - слабо развито - едър рогат добитък, овце, кози, камили. Основни промишлени отрасли - добив на нефт и газ, въглища, хром, нефтопреработване, хранително-вкусова, текстилна, металургия, машиностроене. В промишлеността са заети 14% от трудоспособното население.

Транспорт - шосета - над 250 хил. км, от които 145 хил. км с асфалтово покритие, ж.п. линии - 8.8 хил. км. Главно морско пристанище и международно летище - Карачи.

Туризъм - слабо развит. Около 350 хил. туристи годишно посещават страната.

Градините Шалимар се намират на 8 километра източно от Лахор в Пакистан. Те са изградени по нареждане на шах Джахан през 1637 г. Формата на градините е вдъхновена от градините със същото име в Кашмир, а по-късно те ще бъдат копирани от градините Шалимар в Делхи.
Заграденото пространство е дълго 457 метра и включва 2 градини с тесни правоъгълни ливади помежду им. Всяка градина е набраздена от канали и цветни лехи, следвайки персийската традиция на charbagh - четворната градина. Всяка от трите части е на различно ниво, така че по-горните нива остават скрити от погледа, когато човек се изкачва от долу нагоре. Най-високата и смятана за най- уединена част е била използвана от дамите в кралския двор. За напояването на градините се използва Кралският канал -Шан Нахар, който по-късно бива наречен Хансти нахар , което ще рече Каналът на смеха, който е изведен от Ражпот (днешния град Madhpur в Индия) и изминава разстояние от 161 км. Каналът пресича градината и се излива в огромен мраморен басейн. От този басейн и от канала тръгват 410 фонтана, чиято вода се излива в мраморни езера. Благодарение на фонтаните , разходката из градините е много приятна за посетителите, тъй като е много по-прохладно, отколкото извън тях. Самите фонтани са уникално творение на архитектите на Мугалите, които и до днес учените все още не могат да разберат как точно функционират. В градините има постройки от бял мрамор, а те самите са обградени със стени от червен пясъчник.

Мохамед Али Джинах е роден в Карачи през 1876 година. По това време градът бил част от Индия, а Индия- британско владение. Като младеж родителите на Джинах го изпратили в Лондон, за да трупа опит в бизнеса. Вместо това обаче той записал право и изучил британската система за управление. След учението си се завърнал в Индия, за да практикува право в Бомбай (днешен Момбай). Точно по това време народът на Индия започнал да се стреми към освобождаване от британското господство.

Стотици години мюсюлмани и индуси - двете основни религиозни групи в Индия - съжителствали в мир и разбирателство. Но индусите били много по-многочислени от мюсюлманите. Поради тази причина някои мюсюлмани се страхували, че когато Индия стане независима, няма да бъде третирана заедно с тях. Макар Джинах да бил мюсюлманин, отначало не мислел, че има от какво да се бои. С течение на времето обаче започнал да чувства, че мюсюлманите в Индия трябва да имат своя собствена страна. И така Джинах започнал да работи усърдно за създаването на мюсюлманска държава извън индийска земя. Новата държава щяла да се казва Пакистан.

През 1947 г. британското правителство се съгласило да бъде основан Пакистан. Индия получила независимостта си от Великобритания през август същата година и част от страната станала Пакистан. Джинах бил провъзгласен за първи глава на държавата, но останал на поста си само една година, защото починал. Въпреки краткото му управление поданиците на Джинах го обикнали. За това че помогнал за създаването на страната, Джинах е смятан за Бащата на Пакистан.