Положения на вярата

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах ­ Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.”
(Едно от Най-прекрасните имена на Всевишния Аллах ­ ас-Самад ­ тук е преведено като “Целта [на всички въжделения]”, но в неговото съдържание се влагат няколко значения ­ Той е Онзи, към Когото тварите се обръщат в нужда; Той е Всевечният, Който ще просъществува и след края на Вселената; Той е Върховният Повелител, Който не се подчинява на никого, а всички на Него се подчиняват; Той не се нуждае от храна и питие за разлика от Неговите творения.) /112:1-4/

Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Той е Всемогъщия, Премъдрия. Негова е властта на небесата и на земята. Той съживява и Той умъртвява. Той за всяко нещо има сила. Той е Изначалния и Безкрайния, и Явния, и Скрития. Той всяко нещо знае.
(Както разяснява Пратеника на Аллах, мир нему, Аллах е Онзи, преди Когото не е съществувало нищо; Онзи, след Когото не ще просъществува нищо; Той е Явния, или ­ над Него няма нищо, и Скрития ­ нищо не е така близко, както Той.)
Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дни, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Той знае какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво пада от небето, и какво се издига на него. Той е с вас, където и да сте. Аллах съзира вашите дела. Негово е владението на небесата и на земята. При Аллах ще бъдат върнати делата. Той въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта. И знае съкровеното в сърцата. /57:1-6/

Нека да разгледаме ислямската концепция за вярата, първото от фундаменталните положения на ислямската вяра. Доколко тя съответства на концепциите за Бога при другите религии и в какво тя е уникална.
Почти във всички религии концепцията за Бога в малка или голяма степен носи печата на ограничеността на неговите творения, за което има множество примери. Ислямът уверено заявява, че Бог е Всевишен, Творец и Владетел на всичко съществуващо и е несравнимо над качествата, характерни за Неговите творения. Той няма нито тяло, нито форма, нито физически признаци или характеристики. Той притежава признаците на безграничността, няма начало и край, няма деца и родители, физически измерения и потребности като хранене, почивка или продължаване на рода /с тях Той е надарил Своите творения/?!
В Свещения Коран се казва:
Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния.
(Аллах знае всичко за земното и отвъдното, всичко съществуващо и несъществуващо. Неговите Имена “Всемилостивия” (“Ар-Рахман”) и “Милосърдния” (“Ар-Рахим”) имат общ корен, който означава “милост”. “Всемилостив” означава, че милостта на Бога се разпростира върху всички създания, а “Милосърден” - че в Деня на възкресението тя ще се ограничи единствено върху вярващите.)
Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах ­ Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия. /59:22-24/

За този, който непринудено размишлява за Бога, схващайки внимателно фактите, не му остава друго, освен да разбере, че Той не е каквото и да е същество или свръх човек, който седи на облаците и управлява светските дела, при това, притежавайки признаците и потребностите на Своите творения. Именно Бог – Творецът на Вселената с всичките нейни изящни системи е Който ги привежда в действие, съгласно Своите безкрайно мъдри закони и цели. И за това, както за Него недвусмислено говори исляма е съвършено ясно, че Той е далеч над пределите на всичко, което може да бъде възприето, постигнато, схванато или обяснено от разума или чувствата на хората, и че Той е несравнимо високо над което и да е от Неговите творения. Той е Създателят, а всичко друго е създание; Той е Богът и нито е човек, нито някакво друго същество, дори в нищожна степен, може да подели с Него божествеността или Неговите неповторими проявления на Творец. Богът, Всевишния , не е подобен на ограничените, нищожни „богове”, имащи получовешка природа, измислени от хората с техните несъвършени знания и разум, за да представят недостатъка от своите схващания за „богове”, които са толкова далече от Бога. Божествената природа е съвършено неповторима и може да бъде разбрана, само по пътя на размишлението над Неговите знамения и сътвореното от Него мироздание.

В Свещения Коран се казва:
Аллах! Няма друг Бог освен Него ­ Вечноживия, Вездесъщия! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия. /2:255/

Бог няма отношение към света, казват някои, все едно Той е създал Вселената и хората и после е забравил за тях, оставяйки ги на произвола ва съдбата.
Ислямът провъзгласява, че Бог е реалност и Неговото съществуване има огромна важност и значение за всеки човек, тъй като ние саществуваме единствено благодарение на Бога и извървяваме своя път в този живот, обратно към Него. По този начин ислямът утвърждава, че Бог е постоянно деен и загрижен за всяка част от Своето мироздание – от огромните звезди, до техните атоми, от които са съставени, неговото съществуване и всяка част от неговата макро и микро система изпълнява своята функция по Неговата повеля и воля. И още, Той не само създава, а и поддържа, направлява и ръководи. Той обезпечава снвоите творения с всичко необходимо, а това, което касае хората – Той ги поучава за всичко необходимо за живота в този свят, за да осигурят за себе си благо в него.

Освен това, Бог се отнася към човека, не като към единственото или най-важното измежду Своите творения, а като към единственото същество на земята, което се явява, само една част от Неговото безгранично обширно и сложно творение, което Той е надарил с време и изисква от него да използва тази свобода, за да може доброволно и осъзнато да избира това, което Той иска от него, а не да следва собствените, често безпорядъчни желания, т.е. да подчини своите желания на висшата воля на Бога и по този начин да изпълнява възложените му от бога обязаности както лични, така и колективни. Освен това, на Твореца принадлежи абсолютното право да създава правила и закони, които Той счита за подходящи за Неговите създания, а и абсолютното право да изисква безусловното им спазване. В същото време, Той е Единствения, Който притежава всеобхватното и абсолютно знание и мъдрост, за да даде на Своите творения учение, което да го води към несъмнено благо както в този, така и в отвъдния живот

Такава вяра в Бога и връзка на човека с Него, за добросъвестния мюсюлманин не е просто интелектуално упражнение. Той вярва, че единствено Бог е Владетел на Вселената, Господа на хората, единствения Владетел и Притежател на могъщество, а човекът пред Него е само смирен раб, от което следва, че не трябва да има други богове и друга власт в неговия живот, освен на Бога.
Ислямът заявява, че изискването на смирение и преданост от човека с цел направляване на неговия живот и стремежа да бъде подчинен на своята власт се явява съперничене с Бога в господството над човека. Ислямът наставлява, че който истински и чистосърдечно счита, че само Бог е Единствения и законен Владетел и Законодател, не е длъжен да се подчинява, нито да изразява преданост спрямо други претенденти на владичество, той е длъжен да ги отхвърли, подчинявайки се единствено на Бога и да застане срещу владичеството на когото и да било, освен на Бога.

След немногото разяснения става ясно, че който и да е човек считащ себе си за свободен, се подчинява на някаква власт, ориентира себе си към някакви цели, предан е на едно или друго нещо. Всеки от нас се подчинява на някакво божество, завладяло сърцето му, но освен Аллах, всички те са незначими. Тези божества може да са човек, правителство, религиозна фигура, философ или член на семейството, може да бъде изкуствена идеология или философия. Такова поклонение може да превърне в свой идол „производителността”, „прогреса”, „труда” или „държавността”, то може да бъде любовта към самиясебе си, към децата, горделивостта със своето семейство, произход, раса, образование, богатство, статус или умствени способности, то може да е удовлетворяването на собствените желания, на които човек се е поробил. Също така може да бъдат обожествяването на науката или изкуството, превръщането себе си в роб на фантастичното и модата, на удоволствията, желанията и страстите, на личните привички или нуждите на обществото и въобще в роб на известните ни хиляда и едно божества, изобретени от човека, които лесно заменят господството на Всевишния Бог над нашите сърца и живот.

Споменахме за такова качество на човека като свободата на избора. Това понятие не така просто се прилага към отделните разнообразни решения, които той взема всеки ден относно малките и големите дела в своя живот. Такъв избор фактически ще зависи от основния решаващ избор, който прави човека, за да насочи своето съществуване по определен път. Най-големият и принципен избор, който е длъжен да направи всеки човек е да реши, кой е неговит Господ, за какво живее, какво се явява негова цел и на кого се покланя, служи и подчинява?!
Ислямът еднозначно заявява, че изборът може да бъде направен между две възможности: човек да бъде привързан към човешките идеи, цели и стремления или съзнателно и доброволно да се ограничава, ръководейки се от критериите и законите, само и единствено на Бога; да бъде раб на хората, които живеят ценностите, философските теории и доктрини създадени от хората или на истинския Владетел на хората, Богът, Всевишния и Преславния; да се задоволи и живее и работи за това, което е второстепенно и маловажно или да се посвети на живот и борба в името на Единствения, Който е достоен за такава преданост на човека, Единствения, Който може да води по верния път и да даде смисъл на човешкия живот, на Единствения Всемогъщ Бог.

В западното и светско общество днес, ние слушаме много за „свободата”. Такава свобода, заявява исляма, в действителност е зависимост от собственото „аз”, от други хора, техните идеи и ценности. А всяка зависимост, освин от Бога Всевишния, е зависимост от това, което не е достойно да властва над човека. Именно Всевишния Създател, Владетеля и Пазителя на Вселената, единствено е достоен да заеме това място в живота на този, който е поставен на по-висше ниво, дори от ангелите/както се казва в Свещения Коран/. Истинската свобода се състои не в това, да се прави всичко, което се нрави, бидейки роб на някое собствено божество; свободата се състои в това, да бъдеш независим от всеки и всяко нещо, освен от истинския свой Владетел. Следователно, главната задача на исляма се явява, освобождаването на човека от подчинение и служене на друг, освен на Бога, за да се покланя и служи на Един и само на Него.

Кажи: “Моят Господ ме напъти по правия път ­ правата вяра, религията на Ибрахим, правоверния. Той не бе от съдружаващите.” Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.” Кажи: “Нима друг, а не Аллах ще търся за Господ? Той е Господът на всяко нещо.” Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си ­ никой съгрешил не ще носи греха на друг. После при вашия Господ е завръщането ви и Той ще ви извести онова, по което сте били в разногласие. /6:161-164/