ЦЕЛОМЪДРИЕТО В ИСЛЯМА

Ислямската религия включва в себе си пълната система от добродетели и обхваща всички благополучни явления. Повелява благородната постъпка и порицава непристойното поведение. Предоставя правила, чрез които човек се обогатява морално и се отдалечава от всичко, което може да го принизи и омърси.
Мухаммед алейхисселям е казал: „Несъмнено Аллах Аззе ве Джелле е щедър и обича щедрите. Обича възвишените дела, и ненавижда порочните.”


Една от най-възвишените цели на исляма е да изгради у човека целомъдрие и достойнство, за да предпази обществото от непристойните постъпки и големите грехове. Ето така ислямската религия предписва норми, които отдалечават човека от неморалността и животинските нагони.
Аллах Теаля повелява:
„ Които нямат средства да встъпят в брак, нека се въздържат, докато Аллах им даде от Своята благодат!... (24: 33)
И още:
... Но да се въздържат е по-доброто за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ. (24: 60)
Един от сподвижниците на Мухаммед алейхисселям, Абу Суфян, разказва, че той им заповядвал:
1) Да служат само на Аллах и да не Го съдружават, както са правели предците.
2) Да извършват молитвата (намаза).
3) Да дават садака.
И още да държт на думата си, да пазят това, което им е поверено; и не на последно място – да пазят целомъдрието си, т.е. да се пазят от прелюбодеянието.
Пратеникът на Аллах също така повелява:
„На мен ми бяха показани първите три групи, които ще влязат в Дженнета: Мъчениците (шухада); тези, които са целомъдрени и си пазят целомъдрието; робът, който стриктно служи на Аллах и изпълнява повеленото от неговия господар.”
Това, което предпазва човека от моралното падение и от капаните на непристойното, е именно модела на целомъдрието, който ислямът предлага като безпогрешна защита и начин, за да не изпадаме в груби, а понякога и непоправими грешки заради страстите си.
Този модел отразява чистотата на вярата и нейната пълнота. Изгражда личност с ясни позиции.
Тъй като ислямът има за цел защита на достойнството многократно акцентира върху целомъдрието. По този начин човек придобива силна воля и смело сърце. Той не се унизява следвайки страстите си.
Напротив, той се извисява и се отдалечева от низостта на позора. Страстите ще останат в рамките на границите, за които са създадени.
Ако внимателно се вгледаме в съвременния свят, няма как да не изпитаме огорчението, когато забележим, че в множество държави няма и следа от целомъдрие; господства разбирането, че всичко е позволено; човекът отдавна е забравил що е то достойнство и чест. Виждаме множество грозни сцени и срамни постъпки. Живеем в период от време, през който страстите са освободени; срамът е мишена на присмех и подигравки. Рядко може да се срещне ревност между съпружеските двойкии и отвращение от прелюбодеянието и греха.
Какво ни даде разбирането, че всико е позволено? Какво ни донесе моралното схващане да зарежеш целомъдрието на една страна и да се отдалечиш от чувството за срам и чистота?
Какво ли не бихме казали? Това са вреди в огромни мащаби. Осигури огромни количества морална кал, да не говорим за причинената болка, за хилядите разбити човешки съдби, за божието наказание.
А какво ни предлага закона, постановен от Аллах? – осигурява ни път по който можем да достигнем до изграждане на целомъдрие и чувство за свян, до запазване на чест, достойнство и чистота. Това е закон, който е приложим, практичен, удобен и лесен: това е категоричаната повеля да се прикрием и така да защитим срамните части на тялото си от забраненото, греховното и непристойното. Така може да се осигури спокойствие и хармония на душата. В Свещения Коран се повелява:
Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.
И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си... (24: 30-31)
Аллах Аззе ве Джелле облагодетелства със заслужена похвала онези, които прикриват срамотите си, и посочва това като изход към успеха, сполуката и спасението. Отново в Свещения Коран се повелява:
Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени и които от празнословието странят, и които милостинята закат дават, и които целомъдрието си пазят... (23: 1-5)
Пратеникът на Аллах алейхисселям, повелява:
„Който ми гарантира, че ще пази това, което е между челюстите му, (т.е. езика) и това, което е между бедрата му, аз ще му гарантирам Дженнета.”
И продължава:
„Ако жената изпълнява петкратната молитва, говее през месец Рамадан, пази целомъдрието си и се покорява на съпруга си, ще й бъде казано:
„Влез в Дженнета през която врата пожелаеш.”
Прелюбодейството представлява най-голям разврат и най-големия сред големите грехове. Ислямският учен Ибни Кайим (рахимехуллах) казва: „В Своята Книга (Свещения Коран) Всевишният Аллах е окачествил съдружаването, прелюбодейството и содомията отделно от другите грехове като: мърсотия и гнусота.” И казва още: „Няма нищо друго, което да разваля сърцето и религията, както прелюбодейството и содомията. Двете имат свойството да отдалечават от Аллах.”
Изтъквайки грозния край на прелюбодеянието и неговият унищожителен характер, Аллах Аззе ве Джелле повелява:
И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот ­ Аллах е възбранил това, освен по право, ­ и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. В Деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно, освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден. (25: 68-70)
И още:
„И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.” (17: 32)
Прелюбодеянието е в противовест с качествата на вярващия. Аллах Теаля повелява:
Прелюбодеецът се свързва само с прелюбодейка или съдружаваща и прелюбодейката се свързва само с прелюбодеец или съдружаващ. Възбранено е това за вярващите. (24: 3)
Прелюбодеянието събира в себе си всички лоши качества и съдържа всякакъв вид злина. Чрез него се разпространяват смъртоносни болести в обществото. Прелюбодействето води до различни видове беди и погроми. То разрушава семейството и обществото. Изличава благодатта и стеснява препитанието. За да се разбере злината от прелюбодеянието е достатъчно да се вгледаме в съвременната ужасяваща враждебност между хората, предизвикана от него. Достатъчно е да проследим списъка на разновидните болести, които водят до смъртта на милиони хора и са заплаха за малки и големи държави.
Нека се вслушаме в призива на Мухаммед алейхисселям. Той споменава всички тези вреди и предупреждава за злините и опасностите, които крие прелюбодеянието:
„Докато сред моята умма не се разпространят извънбрачни деца, тя ще е в благодат. Когато обаче сред нея се разпространят извънбрачните деца, близко ще е времето когато Аллах ще ги обгърне с наказание.”
„Когато сред един народ се разпространи прелюбодеянието и лихвата, то те сами са се хвърлили в мъчението. ”
„Няма народ, който да проваля договореностите си и да не го споходят убиства помежду им. Няма народ сред които да се е разпространило прелюбодейството и Аллах да не ги огорчи със смъртта.”
„И няма народ сред който да се е разпространил явно разврата и да не са го споходили епидемии и болести, които не са срещани сред предците.”
Нека напомним, че прелюбодеянието е миг, който свършва; че е само утоляване на един животински нагон, а последиците му са много омърсяващи! Удоволствието е кратко и изчезва! Следва угризение и позор, а после и наказанието на Аллах.
Днес, когато пътищата на разврата са се увеличили в много разновидности и са улеснени, вярващите имат крайна необходимост да съживят чувството си за отговорност и боязън пред Аллах. Мюсюлманите нека си припомнят думите на Мухаммед (с.а.с) предадени от Бухари и Муслим:
„Седем групи от хора ще имат правото да са под сянката на Аллах в Съдния ден. Сред тях са: Красива жена с положение, която е била поканена (за прелюбодеяние), но тя е отхвърлила тази покана казвайки: „Аз се страхувам от Аллах .”
И още повелява: В Съдния ден ще има три групи от хора, на които Аллах не ще им проговори, не ще ги погледне и не ще ги пречисти и за тях ще има болезнено мъчение:
- възрастен, който прелюбодейства;
- управител - лъжец;
- и бедняк, който който високомерничи.”