Aма че молитва...

АМА ЧЕ МОЛИТВА

Една вечер, човек влезнал в джамия с единствената цел да прекара цялата нощ в богослужения /ибадети/.
Кагато наоколо стихнало, той се изправил и започнал да отслужва намаз /молитва/. Нощта напредвала, а наоколо настъпил непрогледен мрак. Изведнъж дочул стъпки. Някой влезнал в джамията, но поради тъмнината не се виждало кой е. Човекът, който отслужвал молитва, си помислил, че по това време в джамията би дошъл само някой, който е силно вярващ. Така в сърцето му започнало да духа вятъра на двуличието. Казал си:
- На такова честито място искрените хора идват, за да изпълняват богослужения. Този добър човек ще се вгледа в мен, ще забележи моята молитва, ще чуе моя зикир /споменаване на Аллах/ и ще разбере моята стойност!...
Така човекът през цялата нощ чак до сутринта извър¬швал богослужения. Дори за миг не затворил очи. Плакал, стенел, правил тауба и истигфар, и споменавал Аллах. В действителност показал себе си в блестяща светлина!... Започнало да се развиделява. Утринната светлина проникнала в джамията. Човекът се огледал наоколо, за да види и се запознае с раба, с който заедно бяха прекарали нощта в джамията. Но какво да види! В дъното на джамията лежало куче... Значи стъпките, които чул късно през нощта били на кучето!
Човекът се стъписал, вдървил се. Очите му се просълзили. Седнал в един край на джамията и започнал да се вайка:
- Ех ти безсрамнико! Аллах те възпита тази вечер с едно куче. Цяла вечер ти не мигна, извършвайки бого¬служения, за да те види само едно куче! Колко би било добре, ако поне за една вечер бе останал буден заради Аллах... Ах, горко ти!...
Двуличието несъмнено е страшна болест. От нея човек трябва да бяга сякаш бяга от лапите на лъв!

أشهد أن لا إله إلاَّ الله و أشهد أن محمدا رسول الله

Лелеее! Страхотно!
Аллах да е доволен от теб, че го сподели с нас!

Така е, това е една от тактиките на шейтана. Ако не успее да ни възпре с капаните си от намаза, тогава се опитва да ни внуши, че кой ли какво сме извършили и се опитва да ни накара да се възгордеем. И Аллах да пази, както казва Ибни Каййим: "Покаянието на прегрешилия е по-любимо за Аллах, от възгорделият се от Ибадета си." Така че този момент е много опасен. Трябва много да внимаваме и постоянно да си напомняме пред кого сме застанали и да се абстрахираме от хората и всичко останало.
И накрая - напътствието е в ръцете на Аллах. Нека да се молим по-често за напътствие и няма да се разочароваме.