По повод на интервюто със сестрите от 24 часа

Ассаламу алейкум
Прочетох доста коментари от различни хора. Но не това е повода да пиша. Искам да ги поздравя сестрите, за смелостта.
Спомням си преди 5 години (долу горе) в тогавашно предаване, не помня името, някакво за тийннейджъри в събота преди обед, няколко сестри от духовното училище в Момчилград (нали там беше?). Бях супер разочарована тогава - от всичко - от начина на обличане, от изскубаните вежди (на една от тях, за другите не помня, за нея беше очеВАДНО), от нелепите шеги и начина, по който се опитваха да покажат, че са като другите. То е еднода си човек като останалите, но не и да си мюсюлманин като немюсюлманите.
Ей това ни е бедата. Не се схваща разликата.
Тук положението, поне на първи прочит, е друго. Някак гледната точка е променена, не виждам ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО желание на мюсюлманката да се хареса на немюсюлманите.
Е, това е след първото ми прочитане. Като иншаАллах го прочета пак, може би да имам още впечатления.
Разбира се, това е форума към сайт, не е ЛИЧНИЯ МИ ДНЕВНИК. Т.е. ами хайде, иншаАллах да не си пиша сама и сама да си отговарям...

А, сетих се още за отношението към забрадката. Спомням си също за едни момичета, дошли до София, преди години беше, давали са по това време пак някой арабски сериал, защото си спомням едната каза, че някой срещнат я е нарекъл с името на една от героините (ама все пак не разбирам как могат хората да отделят време за подобни неща...камо ли мюсюлмани...). Така - бяха дошли с цел да кажат на останалите, че искат да учат в София и да не би като дойдат да им се присмиват з външния вид. Нещо подобно беше.
Щях да падна!
Тук момичетата казват, че нямало такова излизане, при което да не ги обидят.
Ако някой чете от чужбина не бих искала да остава с подобно впечатление за милата родина...Алхамдулиллах досега не ми се случи да имам такова излизане Освен един път в началото на забраждането ми, когато се разхождах с бебешката (тогава) количка с малкия ми син и две циганки, полуголи, се бяха показали от прозореца на минаващия трамвай и ми подвикваха... След предаването на Карбовски имаше заплахи из форумите, но те бяха заради сменянето на религията, а не заради външния вид.
Предполагам на всички се случва да ни пращат я в Турция да си ходим (:-)), я в арабска страна, на мен дори ми се случи една циганка да ми каже да си ходя в Афганистан. Това ми беше много интересно. Не бях сама тогава, иначе със сигурност щях да поговоря с нея и да разбера защо точно в Афганистан ме праща?
Другото интересно, но то е много показателно в доста отношения, че точно циганки се "осмеляват" да правят забележка за външния вид или казват да "си ходим"...:-)
Голям майтап!

И аз честитя сетрите за тяхната смелост и доста адекватните отговори!
Имаме нужда от активности, за да разберат вкарйна сметка, че жената в Исляма не е същество без мнение, а си има място в достойно място в обществото ( не само в домакинството )

Allah da e dovolen ot vas sestri.bravo na vas za smelostta iza tova 4e ne se sramuvate nito ot imenata si nito 4e ste musulmanki i zashtitihte dostoino po blestyash na4in vyarata ni Allah da vi v1znagradi kakto na tozi svyat taka i na ahireta. a az se obr1shtam k1m gospodata jurnalisti da doidat da mi napravyat i na men edno intervu i inshallah da i obesnya s podrobnosti za 11 septembri koi e terorist i taka na tam ne za da sam izvesten ALLAH ZNAE NAMERENIETO MI I ZA DRUGI V1PROSI S1SHTO INSHALLAH SHE ODGOVORYA

Ас селямо алейкум уа рахматуулах уа баракату!
Аллах (с.т) да възнагради сестрите и всички мюсюлмани Ин ша Аллах!
Беше изминала около година откакто бях приела Исляма, когато реших, че е време да престана да крия религията си. Бях се прибрала от работа и трябваше да излизам да пазарувам. Сърцето ми биеше като на малко изплашено врабче. Сложих си хиджаб, помолих Аллах за закрила и излязох....В момента, в който прекрачих входната врата изпитах удивително чувство, сърцето ми грееше от щастие, чувствах се щастлива, благословена, съхранена, чиста... Малкото врабче се превърна в лястовица, която искаше да лети, лети и лети... Когато влязох в магазина имаше двама човека, наредих се на опашката, а те ми дадоха предимство да мина преди тях. А продавачката ме посрещна с чистосърдечна, искрена усмивка и беше изключително любезна. Наистина, не очаквах хората да реагират толкова положително, още повече християни.
След известно време пак ми се наложи да пазарувам в същия магазин. Едно детенце беше с майка си и ме гледаше с голямо любопитство. Чух го да казва: „Мамо, мамо, виж тази какичка”, а тя му отговори: „Маменце, не е хубаво така да гледаш и говориш”. Тогава то я попита: „Мамо, а защо тя е облечена така?”. Знаете ли какъв беше отговорът на майката (християнка)? – „За да е хубава, маменце”.
За съпоставка на това ще си позволя да споделя още една „пазарна” случка. Веднъж отидохме с една сестра да видим друга сестра на пазара, където работеше. Докато бяхме там, една от продавачките я попита: „Тези да не би да са от ислямското училище?”, сестрата й отговори: „Не лелче, не са, те не учат вече”. Репликата на жената беше: „А защо са такива фанатички?” За съжаление тази жена беше туркиня. Тъжно е и боли когато човек бива приеман от „чуждите”, а отхвърлян от собственото си „стадо”...
Елхамдулеллах, според мен хората малко по малко започват да осъзнават истинската същност на Исляма и са по-толерантни и позитивно настроени. А ние като мюсюлмани сме като „картина” за тях. В смисъл, че хората съдят за религията ни и нас по делата ни. Когато „картината” е красива, тя буди добри и чисти чувства, но ако в нея има нещо нередно, нещо, което не се „вписва” в нея, то веднага се забелязва. Ето защо ние като мюсюлмани сме отговорни за лицето на Исляма, отговорни сме за делата ни и сме длъжни винаги да отстояваме това, което религията ни съдържа като послание: мир, толерантност, единство. Неотдавна се бях замислила ако трябва да опиша Исляма с една дума, каква би била тя. Единствената дума, която се появи в съзнанието ми, беше „любов”. Ислямът е любов - любов към себе си, любов към ближния, любов към своя брат, любов към своята сестра, любов към всичко, което ни заобикаля – творенията на Аллах, любов към словото на Аллах, любов към пратениците на Аллах, любов към Аллах.
A какво му трябва на човек да заобича – да отвори сърцето си....


أشهد أن لا إله إلاَّ الله و أشهد أن محمدا رسول الله

Ассаламу алейкум, сестра!
Радвам се за теб - Аллах да напъти всички ни и ни покаже правия път!
Елхамдулиллах, че има хора, които имат поне разбиране и уважение към чуждото мнение и избор.
Това, което казваш за стадото ни, е вярно. Незнаието няма граници и за съжаление обсебва и мюсюламните по рождение. Аз съм от турски произход и съм свидетел на това и мога да кажа, че незнаех почти нищо за Исляма или по-точно казано знаех много грешни неща, научени на базата на наблюдение на този и онзи и тяхното поведение. Много добре помня, че преди няколко години в един разговор казах, че не вярвам в Бог - СубханАллах! Как съжалявам!

Усещам как изминах известен път, колко грешна инфромация коригирах и като си спомня някои неща колко ме е жал.
Аз все още не мога да се нарека мюсюлманин, защото все още не съм почнал да изпълнявам намаза.
Безпокоят ме някои безсмислени притеснения. ИншаАллах в най-близко време успея да намеря отговор на смотаните въпроси, които ме тормозят.
А определно ТИ СИ ПО-СМЕЛА ОТ МЕН !!!

Р.S. Ако желаеш, може да публикуваш разказа си в секцията "разкази на новоприели" - как си се запознала с Исляма, проблемите ти - може историята ти да помогне на някой друг.

Ассаламу алейкум!